При обсъждането на доклада по екологична оценка на Стратегическия план за земеделие 2021–2027 г. природозащитници са отправили призив към Министерството на околната среда и водите да прекрати увреждането на алпийските пасища и езера в трите ни национални парка, причинено от субсидирането на животновъди по досегашната мярк “Пасторализъм”. На това обсъждане еколозите са поискали от екоминистъра Росица Карамфилова да издаде становище по екологична оценка, което включва и въздействието на плана върху защитените зони от Натура 2000 мрежата, съобщиха от Коалиция “За да остане природа”.
„Субсидиите по мярката “Пасторализъм” създават стимул животновъди да качват високо в планината в националните паркове повече едър рогат добитък и това оказва сериозно въздействие върху крехката екосистема там”, посочват в становището си еколозите. Според тях разрешението за паша в националните паркове не трябва да се забранява, а само да се премахне изкуствено създадения финансов стимул чрез субсидиите.
Учените и служителите на парковете са единодушни, че големият брой тежки животни в Рила, Пирин и Централен Балкан влияе негативно на дивата природа високо в планината. Значителните отрицателни въздействия са описани и в доклада по оценка за съвместимост, и в проекти на дирекциите на националните паркове. Сред тях се посочват липсата на контрол върху животните и навлизането в територии, които не са разрешени; струпването на животни около водоизточниците; утъпкването и преизпасването на тревни местообитания и редки растения; замърсяването на извори, реки и езера; навлизането в резервати и пречките, възникващи за оптимално заемане на всички подходящи местообитания за дивата коза.
Има фермери, които знаят точно как да пашуват стадата високо в планината
Извън въздействието върху природата туристите са свидетели на замърсяване и на туристическите пътеки. Важно е да се отбележи, че тези въздействия са настъпили въпреки спазваните бройки за паша, съгласувани с дирекциите на националните паркове. На практика мярката е създала изкуствен финансов стимул за вкарване в парковете на тежки животни като кравите, които не са подходящи за непродуктивните субалпийски и алпийски пасища.
Субсидираната паша в националните паркове води до нарушения на чл.21 на Закона за защитените територии, в пет негови точки. Конкретно това са забраните за: производствена дейност, внасяне на неприсъщи видове, намеса в биологичното разнообразие, нарушаване на естественото състояние на водни площи и техните брегове, замърсяване на водите.
Продължаващото увреждане на природните местообитания и на животинските видове е нарушение на Закона за биологичното разнообразие, който отразява изискванията на Директивата за природните местообитания, четем още в доклада на природозащитниците. Редица решения по сходни казуси на Съда на европейския съюз казват, че „компетентният национален орган трябва да откаже да разреши разглеждания план или проект, когато съществува несигурност относно липсата на неблагоприятни последици за интегритета на съответната територия“. В конкретния случай данните са за обратното – сигурност за неблагоприятните последици. Затова и еколозите очакват компетентният орган да вземе правилното решение и да не допуска възможността за нова наказателна процедура по Натура 2000 срещу страната ни.
Територии за пасища в България има достатъчно и е необходимо животновъдите да бъдат стимулирани да използват подходящите терени из цялата страна, а не да се скупчват всички пашуващи животни само в трите национални парка. Пасищата в националните паркове са под 0,5% от територията на страната, а възможности за паша има в над 50% от територията на България.
Коалиция “За да остане природа” подкрепя подпомагането на пашуването, защото когато то е с мярка, предотвратява обрастването с храсти на ценни тревни местообитания. А подкрепата на животновъдите в страната ни е от стратегически приоритет, особено в контекста на сериозна икономическа криза и война региона.
Затова от коалицията отправят следните искания:
1. Министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране „пасторализъм” да се прилага в националните паркове, като изрази изрично това в становището по екологична оценка на Стратегическия план за земеделието, което предстои да издаде. Искрено се надяваме министърът да стъпи на неоспоримата експертната информация и да не се подаде на политическия натиск, който му се оказва.
2. Министърът на земеделието да премахне субсидиите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка, а вместо това в Стратегическия план за земеделие 2021–2027 г. да се въведат субсидии за пашуване на територията на цялата страна, с изключение на трите национални парка и алпийските пасища в останалите защитени зони. Предвид високата инфлация и стратегическото значение на животновъдството за страната ни, препоръчваме да се увеличи с 20% размерите на субсидии за пасищно животновъдство и с 30% размерите на субсидиите за пасищно млечно овцевъдство и козевъдство.
