Настаняването на новото лозе на склонове с наклон над 8° трябва да бъде предхождано от терасиране на площта. Когато наклонът е до 12°, се правят наорни тераси. Те са лесно изпълними и не изискват големи капиталовложения. Преди риголването мястото се разделя на ивици широки от 10 до 20 метра. Риголването на площта започва от долния край и след като се обработи първата ивица, се оставя необработена лента с ширина от 1 метър и се риголва втората ивица и т.н. По този начин се оформят терасни платна, разделени със синори.
При по-голям наклон от 15-20° се изграждат стъпаловидни, или изкопно-насипни тераси. На тях се различават откос и платно. Откосите са с височина до 150 см и трябва да бъдат иззидани или зачимени. Платното се оставя с наклон от 3 до 6°. Широчината му зависи от наклона на терена. На едно платно се засажда от 1 до 3 реда, като разстоянието на крайните редове от откоса е на половин междуредово разстояние. Терени с наклон над 20° не се усвояват , тъй като не са ефективни.
Най-важната обработка на почвата при създаването на ново лозе е риголването. То се състои в дълбоко разрохкване на почвения слой на дълбочина 60-100 см, при което горният богат на хранителни вещества пласт се премества отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. С тази обработка се подобрява аерацията на голяма дълбочина, за да се развие по-мощна коренова система. Създават се условия за увеличаване на влагоемността, порьозността, органичното вещество и на нитратите. Голяма част от плевелните семена се заорават на голяма дълбочина и не могат да поникнат. На риголвани площи лозите растат по-силно през първите две години и встъпват по-рано в плододаване в сравнение с тези засадени на нериголвани площи.
Риголването се извършва с риголвачен плуг, снабден с предплужник. Когато почвите са слабо плодородни, кисели или силно варовити, разместване на пластовете не се прави, а се изорават на дълбочина 50-60 см.
При есенно засаждане на лозите риголването се извършва до края на август, а за пролетно - до края на октомври. Риголването трябва да се извърши най – малко 2 месеца преди засаждането на лозите, за да се слегне почвата и да поеме максимално количество влага от зимните валежи. При малки площи, риголването може да се извърши и ръчно. За целта по късата страна на парцела се изкопава ров с широчина 1 метър и дълбочина 60-70 см. Почвата се изхвърля от външната страна на рова извън парцела. След това успоредно на изкопания ров се изкопава следващ ров с ширина 1 метър. Горният почвен слой на втората ивица се изхвърля на дъното на първия ров и върху него се насипва подпочвата. По такъв начин се обработва всяка следваща ивица. За последния ров се докарва почвата изкопана от първия ров. Когато разстоянието за пренасяне на тази почва е по-голямо риголването се извършва едновременно от двете страни на парцела.
След риголването, ако площта е на едри буци, се обработва един или два пъти с дискова брана или фреза и накрая се култивира.
Когато се засаждат единични лози, се изкопават квадратни ямки с ширина и дълбочина 60-100 см. Горният почвен слой на ямката се изхвърля от едната и страна, а подпочвата – от другата. При запълване на ямката на дъното и се поставя горният почвен слой, а върху него подпочвата.
Ако лозите се засаждат в един ред, тогава в очертаният за засаждане ред се изкопава ивица със същите размери, както при засаждането на единични лози. И при този начин изкопаната почва се разделя, а при запълване на рова горният слой почва се хвърля в долната му част, а подпочвата отгоре.
