По житните култури вредят голям брой видове листни въшки от сем. Aphidae. С най-голямо икономическо значение са обикновената житна листна въшка – Schizaphis graminum, овесената листна въшка – Macrosiphum (Sitobion) avenae, Sypha maydis, Rhopalosiphum maydis, Rhopalosiphum maydi, Sypha maydis, Rhopalosiphum padi, брястова листна въшка - Byrsocrypta ulmi, която напада и прикореновата част, Diuraphis noxia, която при храненето си отделя токсини и деформира листата и класовете, Anoecia corni с основен гостоприемник Кучешкия дрян (Cornus sanguinea), която също напада и прикореновата част. Върху масовото намножаване на листните въшки влияе положително повишеното съдържание на азот в растенията (едностранчиво азотно торене).
Валежите ограничават масовото намножаване на въшките, особено когато съвпадат с началото на миграцията. Числеността на видовете варира в зависимост от продължителността на фенофазите на развитието на хранителните растения и от предшественика. Тя нараства след черна угар, грах и бобови треви. За масовото им намножаване се благоприятства още от по-високата влажност през есента и пролетта и късното засяване на житните култури. Повечето от видовете са немигриращи. Зимуват като яйце по житните култури и дивите житни треви. През пролетта ларвите се излюпват и смучат сок от листата и стъблата. Растенията пожълтяват, а листата се навиват спираловидно. Въшките се размножават партеногенетично, чрез раждане на ларви. Развитието на ларвите продължава 20-50 дни. Масовата им поява съвпада с млечната зрелост на пшеницата. Неприятелите смучат сок от зелените части на растенията, които по-късно избледняват, пожълтяват и при по-силно нападение изсъхват.
Основната вреда от листните въшки е, че са преносители на вируса, причиняващ жълтото ечемичено вджуджаване при ечемика и пшеницата, както и по много видове житни треви. Листните въшки се унищожават от множество афидофаги – хищни видове (калинки, златоочици, дървеници, сирфидни мухи) и паразити. Борба с листните въшки по житните култури Всички агротехнически мерки, които подпомагат по-бързото развитие на растенията намаляват загубите от въшките – добра обработка на почвата, навременна и качествена сеитба, оптимална посевна норма, комбинирано торене N:P:K, използване на по-ранозрели сортове и т.н. Борба с житните и други видове плевели – гостоприемници. Сеитбообращение с бобови и др. ненападащи се култури.
Ранната сеитба и едностранчивото азотно торене са предпоставка за намножаване на листните въшки. Няма официално регистрирани препарати за борба с листните въшки по житните култури. Химичната борба трябва да се провежда с афициди – системни, проникващи или транс-ламинарни инсектициди, от групата на органофосфорните, карбаматните и др.: актара 25ВГ – 6 г/дка; антио 33ЕК – 0,2%; бастър 40ЕК – 0,05%; БИ-58 – 0.05÷0.072%; конфидор 200СЛ – 0.05%; ланат 20Л - 135-150 мл/дка за самолетно третиране, разх. р-р 1.5 л/дка; ланат 25ВП – 0.09%; ланат 90ВСП – 35 г/дка; маврик 2Ф – 0.02%; моспилан 20СП – 15 г/дка; ортен 75РП – 100 г/дка; пегасус 250СК – 0.12%; пикадор 20СЛ – 0.05%; пиримор 25ВГ – 0.1%; регент 200СК – 15 мл/дка; регент 800ВГ – 3.5 г/дка, и др. За по-добро действие афицидите може да се комбинират със синтетични пиретроиди Децис 2.5ЕК – 50 мл/дка; карате 2.5ЕК – 20 мл/дка; суми алфа 5ЕК – 20 мл/дка; суперсект 10ЕК – 30 мл/дка; талстар 10ЕК - 20 мл/дка, и др. За праг на икономическа вредност във фенофаза от поникване до братене се приема нападение по вегетационния връх.
