Хранителната стойност и лечебните качества на много ядливи гъби са привличали вниманието на много учени изследователи в стремежа им да разработят технологии за тяхното култивиране. По този начин тяхното добиване максимално няма да зависи от природно-климатичните условия и ще се осигурява целогодишно производство. На настоящият етап са разработени технологии за отглеждане на около 20 вида гъби.
Кладниците освен високите си кулинарни качества имат и големи лечебни стойности. Кладницата понижава натрупания в организма холестерол и действа благоприятно върху нервната система на човека. Японски учени доказват, че тя притежава антитуморни свойства, с което привлича интереса на медицинската наука в цял свят. Кладницата има антиоксидантно действие, подпомага лекуването на язва на стомаха, потиска развитието на атеросклерозата, спомага за нормализиране кръвното налягане и засилва имунната система.
Хранителната стойност на гъбата, както и на хранителните продукти, произведени от нея, се основават на хранителните вещества, които се съдържат в нея: вода, белтъчини, въглехидрати и мазнини. Съдържанието на вода в плодното тяло на кладницата варира от 83 до 91 на сто, на суров протеин - от 0,2 до 0,4, въглехидрати - от 2,5 до 4 на сто; сурови влакнини – от 1 до 1,1 на сто, и пепел - от 0,9 до 1,3 на сто. Смилаемостта на протеините варира от 70 до 83 на сто. В гъбата са идентифицирани манитол – 0,95 на сто, редуциращи захари - 0,3 на сто, гликоген – 0,60 на сто, и хемицелулоза - 0,91 на сто. Гъбната мазнина е богата на линолова киселина. Кладницата съдържа витамините А, Д и Е. В 100 г свежа маса се намират 8,6 мг витамин С; 0,15 мг витамин В; 0,52 мг витамин В 2; 5,82 мг никотинова киселина; 2,4 мг пантотенова киселина и 0,20 мг витамин В 6.
Производството на кладницата, както и на другите култивирани гъби освен че може до осигури на производителя ценен хранителен продукт с пълноценен белтък, може да бъде източник на доходи. Търсенето на кладница на външния пазар с всяка година се увеличава, а цената за 1 кг в западноевропейските страни и САЩ е 4 до 5 пъти по-висока в сравнение с цената от 4 лв. у нас. Има тенденция отглеждането на този вид гъби в цяла Европа да се увеличава. Разработени са модерни технологии за производство както на гъбата, така и на мицела.
Кладницата спада към разред пластични гъби и се среща в широколистните гори. Плодното й тяло се състои от гугличка и пънче. По форма гугличката бива кръгла, уховидна, мидовидна, езиковидна и фуниевидна. Средният диаметър е 8-15 см, а окраската на плодното тяло е сиво-бяла до сивокафява с бяла крехка месеста част. Ламелите (пластинките) са бели и низходящи по пънчетата. Пънчето е заложено ексцентрично за гугличката и има бяла, плътна и по-жилава месеста част. Отделните плодни тела са разположени едно до друго. Гъбата е многогодишна - върху старите гъби се развиват на следващата година нови и така се образува туфа на няколко етажа. Гъбата расте през цялата година, но младите гъби се развиват през есента.
Благоприятна температура за растежа на мицела е 26-28 градуса, за плодообразуването – 14-18 градуса (за някои щамове тя е по-висока - 22-24 градуса). Плодното тяло може да замръзне, но след повишаване на температурата продължава да расте. Светлината е необходима за формиране на плодните тела. Ако тя не е достатъчна, плодните тела се удължават и гугличките остават малки. Кладницата изисква висока аерация за нормалното си развитие и особено по време на плодообразуването. Нуждата и от кислород е изключително голяма. Когато се натрупва много въглероден двуокис поради лошо проветряване, плодното тяло се деформира; може да се компрометира и цялата реколта.
Влажността на хранителния субстрат трябва да бъде 65-70 на сто, относителната влажност на въздуха - 75-85 на сто. Засушаването спира плододаването, прекомерно високата влага предизвиква образуването на малки гуглички и дълги пънчета.
