Независимо че болестта огнен пригор по овощните култури е открита у нас само преди десетина години (през 1989 г. по дюля и круша в района на Пловдив), тя вече е установен и в други райони на страната. Болестта е много опасна за семковите овощни видове, тъй като само за 2-3 години при благоприятни за развитието и условия може да унищожи нападнатите чувствителни видове.
Причинител
Заболяването се причинява от бактерията Erwinia amylovora. Тя напада около 200 вида от семейство Rosaceae, но икономическо значение у нас имат повредите по крушата, дюлята и ябълката.
Повреди
Причинителят на огнения пригор напада цветовете, плодовете, леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата. Цветовете първоначално изглеждат увяхнали, а по-късно изсъхват, придобиват кафяв до черен цвят. Те могат да опадат или да останат върху клонките.
При влажно време върху повредените цветове се наблюдават капчици бактериален ексудат, който първоначално е бял, а по-късно придобива кехлибареночервеникав цвят. Заразените млади завръзи почерняват, съсухрят се и остават върху клонките. Заразените по-късно плодове придобиват кафяв до черен цвят, изсъхват, мумифицират се и остават прикрепени към плодните клонки.
Симптоми
Листата и леторастите увяхват, изсъхват, придобиват кафяв цвят при ябълката и тъмнокафяв до черен при крушата. Върховете на нападнатите леторасти се извиват кукообразно, като придобиват форма на "овчарска гега". При влажно и топло време заразените части се покриват с капчици ексудат както при цветовете. По клонките, скелетните клони и стволовете на нападнатите дървета се образуват раковини. Около мястото на повредата кората се напуква, пожълтява и засъхва.
Върху кореновата шийка повредите са във вид на воднисти, мазни петна, които по-късно некротират, стават кафяво-черни и я обхващат пръстеновидно.
Патология на гъбата
Бактерията презимува в раковините, образувани по клонките, клоните и стволовете на дърветата. През пролетта върху раковините се образува бактериален ексудат, който се разнася от дъждовете, насекомите и при резитба чрез инструментите. Първоначално се заразяват цветовете, а по-късно завръзите, листата, леторастите и клоните. Попаднала върху растителните органи, бактерията навлиза в тях през устицата, лентицелите, нектарниците, а най-често през рани, причинени от насекоми, градушка, резитби и др.
Условия за развитие
За заразяване и развитие на болестта е необходимо определено съчетание на температура и влага. Развитието на бактерията през пролетта започва при температура над 18,5°С и влажност на въздуха над 80 процента. Максималната температура за развитие на бактерията е 32-35°С. Санитарни мерки Засаждане само на здрав посадъчен материал. Да не се закупува посадъчен материал и не се вземат калеми от райони, където е разпространена болестта. За райони, където болестта се установи за първи път, се препоръчва незабавно изкореняване и изгаряне на нападнатите дървета или храсти. За райони, където огненият пригор е вече разпространен, се прилагат фитосанитарни мерки за ограничаване разпространението му. Изрязване и унищожаване на всички заразени части. Клоните се изрязват около 70 см под мястото на инфекцията. Раните от резитбата се замазват с бял латекс, към който се добавя 1% разтвор на шампион или бордолезов разтвор. Инструментите за резитба се дезинфекцират в 10 % белина или спирт за горене.
Профилактика
Провеждат се профилактични третирания. Извършват се от 4 до 8 третирания в периоди, когато условията за развитие на болестта (температура и влага) са благоприятни. Особено важни са предпазните третирания по време на цъфтежа и след градушка, когато бактерията най-лесно прониква в растителните тъкани. За борба с огнения пригор засега ефикасни химични средства няма. Профилактиката включва предпазни пръскания с меден хидроокис (косайд 101 ВП, фунгуран 50 ВП, шампион ВП и др.) меден сулфат (син камък, купроксат Фл и др.) и меден оксихлорид (купроцин, купро 50 ВП и др.).
