Бактериалният рак е опасно заболяване, което може дълго време да не се прояви или да показва симптоми подобни на други, по-безобидни инфекции. Затова е и много коварен. Домати, лози, круши, ябълки, малини, цвекло и други култивирани растения са податливи на болестта.
Няколко са причините за възникването му – ако се снабдите с вече заразени семена или разсад или пък ако се разнесе с растителните остатъци, включително тези, останали в почвата. Според някои изследвания и доклади бактериите не могат да оцеляват в земята без самото растение или части от него. Проникването им се осъществява през пукнатини и рани, причинени по време на присаждане, подрязване, колтучене или прищипване.
Бактериите са способни да се разнасят от дъжд, вятър и чрез градинския инвентар. Освен бактериални, съществуват и други видове рак по растенията – черен и обикновен, но те имат гъбична природа (причиняват се от патогенни гъбички).
Видове бактериален рак
Вредоносните бактерии действат достатъчно избирателно и могат да концентрират своите действия в определена част на дадено растение. В зависимост от това каква култура поразява бактериалният рак, можем условно да разграничим няколко разновидности.
Бактериалният рак на корените се причинява от бактерията Agrobacterium tumefaciens. Тя провокира развитието на болестта при рози, цвекло (коренова гуша), а според няколко последни доклада и при малини. Пораженията върху растенията изглеждат като неправилни бучки, разположени върху кореновата шийка или самите корени.
Нарастванията по корените се образуват постепенно и на местата на разполагането им притискат кореновата система, препятсвайки образуването на нови разклонения. Тя започва да отмира и листата, свързани с тази част започват да повяхват и изсъхват, а стъблата стават кафяви. В други случаи увредената коренова система не може пълноценно да изпълнява своите функции и се наблюдава безпричинно отмиране на клони и листа с ускорено образуване на млади листа по върховете. И двата начина на развитие на бактериален рак на корените може да се наблюдават при розите и малините.
Борба с фитофтората по доматите
Бактериален рак на стъблото – този вид също се наблюдава основно при розите и малините. Възниква вътре в стъблата, но се причинява от друг вид бактерии – Pseudomonas syringae. Проникнала във вътрешността на стъблата посредством рани, бактерията предизвиква удебеляване, което се разпространява по цялата повърхност във вид на тъмни петна и язви. Поразените повърхности потъмняват, а при срязване на стъблото се виждат дълбоки кафяви язви. Често растенията изсъхват и умират на този стадий, но при по-бавно развитие по листата се появява петнистост, а върху стъблата кълбовидни израстъци с неправилна форма.
Бактериалната некроза на кората е характерна за плодните дървета. Независимо от названието си, тя поразява не само кората, но и листата и пъпките на растенията, разположени предимно по върховете на клоните. Те започват да изсъхват, но не падат. Бактерията, предизвикваща некрозата е същата, която предизвиква рак на стъблата. Микроорганизмите проникват чрез механични повреди и се размножават там, в резултат на което се появяват клиновидни пукнатини, а горният слой на кората потъмнява. Впоследствие се появяват сферични израстъци с неправилна форма.
Болните растения забавят и изостават в развитието си, лошо плодоносят, а освен това кардинално губят имунитет.
При някои растения (домати, пипер) инфекцията има дифузна и локална форма. При дифузната е засегната определена част от растението (листа стъбла или плодове) или няколко различни части, а при втората – цялото растение. Независимо от това втората е призната за по-малко опасна, защото се развива по-бавно и растенията продължават да дават плодове. При дифузната форма някои растения умират в млада възраст. Разликата в проявлението се дължи на факта, че се причинява от друг вид патоген – Clavibacter mishiganensis.
Отликите между бактериалния рак и бактериалния пригор
Двете заболявания си приличат много – напукване на кората, изсъхване на листа заедно с пъпки и плодове, но инфекциите се различават по бактериите, които ги причиняват. Бактериалният пригор се причинява от бактерията Erwinia amylovora и на ствола, стъблата и плодовете се появява бактериален ексудат, който отсъства при бактериалната некроза.
С какво друго можем да объркаме бактериалната некроза
При розите бактериалният рак прилича по симптоми на галовата нематода в начален стадий на развитие. Различават се по това, че при нематодите (плоските червеи) разрастванията са по целия корен, а при рака са по- големи по размери и са разположени по-близо до кореновата шийка.
При доматите и пипера често прилича на стъблена некроза.
По стволовете на дърветата могат да се образуват и нараствания поради смолотечение. Това е повод за безспокойство, но в повечето случаи няма отношение към бактериалния рак.
Лечение на бактериалния рак при растенията
За съжаление лечение на инфекцията не съществува. Заболелите растения трябва да се извадят и изгорят, за да не се заразяват други. Особено сложна е ситуацията с дърветата, защото трябва да се отрежат, да се изкоренят пъновете и всичко задължително да се изгори. Добра реколта от такива растения не може да се очаква, а така или иначе болестта ще се разпространява и ще загинат. Оставяйки ги в градината, рискуваме да загубим и други растения.
Всички други мерки се свеждат до профилактика на заболяването – здрави и обеззаразени семена и растения от надеждни производители.
Отглеждането на устойчиви сортове, обработване на хранилищата и защитните съоръжения, дезинфекция на почвата и използване на биологични фунгициди. Тези мерки могат само да намалят риска от появата на инфекцията.
Предварителната защита на дърветата включва и планово двукратно пръскане с железен сулфат, както и почвата под тях.
При кореноплодите болестта не влияе на големината и качеството им, когато се развиват, но се проявява в процеса на съхранение. Важно е да се отстраняват и най-слабо поразените екземпляри.
При останалите култури (домати, пипер и др.) болните растения се изскубват и изгарят.
Определението “бактериален рак” подсказва, че е невъзможно да се излекуват растенията, защото заболяването им е предизвикано от много устойчиви вредоносни бактерии.
