В житните посеви със слята повърхност стопаните най-често забелязват брашнестите мани и ръждите. Наред с тях има и други болести, които нападат растенията, увреждат техните тъкани, застрашават техния живот и влияят отрицателно на добивите. Такива са: ленточната болест по ечемика, петносването (септориоза) по класовете на пшеницата, листният пригор по ечемика и ръжта, ранният листен пригор (листни петна) по пшеницата, мрежестите петна и др.
Ленточната болест по ечемика, наричана от специалистите хелминтоспориоза по името на патогена (Helminthosporium gramineum), се характеризира с единични или няколко надлъжни бледожълти линии и ленти по листната петура фиг. 1). По-късно те променят цвета си до кафяв. При спорообразуването засегнатият участък се покрива с тъмен саждив налеп.
Листната тъкан засъхва и петурата се нацепва. При тежки поражения растенията загиват. Оцелелите са ниски, не изкласяват, класовете са слабо озърнени или безплодни. Продукцията от семепроизводните участъци, нападнати от хелминтоспориоза, е негодна за посев.
Патогенът от заразеното семе започва развитието си заедно с покълването на житните растения. Той прониква в тях и постепенно преминава в образуваните листа. По време на цъфтежа спорите на гъбата чрез въздушните течения попадат по класовете, където покълват и образуват специални форми за запазване, наречени геми, под плевата. Друга форми на запазване са склероциите. Те се образуват наесен по стърнищата. Напролет те дават ново спороношение.
Специалистите, проучващи болестта, са установили, че патогенът има раси и може да напада пшеницата и царевицата. По-податливи на болестта са зимните ечемици.
Петносването (септориоза) (Septoria nodorum) е известно в северната част на планетата. Може да застраши сериозно добивите от количествена и качествена гледна точка. Продукцията от семепроизводствените участъци подлежи на бракуване за посев.
Мрежести петна
Болестта може да започне като кореново гниене, когато е засято заразено семе. Гъбата се развива между клетките на растителната тъкан. Младите растения са слаби, изостават в растежа, жълтеят или придобиват червеникав оттенък. По зелените части се явяват кафяви петна, изприщени от по-тъмни точици. Това са вид плодни тела на гъбата, известни на специалистите като пикнидии. Класовете са слаби, плевите и осилите са напетнени, семената са недохранени и с намалена кълняемост.
Заразата се запазва със семената и заразените растителни остатъци. Податливи са растенията от закъсняла сеитба и със забавено узряване. Оптимални за развитието на патогена са температури между 24 – 28°С с превалявания или обилна роса в същия период.
Листният пригор по ечемика и ръжта е по-опасен в студени и влажни зони. Патогенът Rhynchosporium secаlis поврежда листата. Това се отразява на добива, който може да спадне с 30%. Най-застрашен е ечемикът, по-слабо ръжта. Установено е наличието на форми и раси, които са специализирани. Например формата от ечемика не напада ръжта.
Заразата може да тръгне от семената, но най-голямо значение имат растителните остатъци, където се намират форми за оцеляване, наречени строми. От тях на пролет се развиват спори.
Характерни за болестта са петната по листната петура и влагалищата. Петната първоначално са синкавозелени, воднисти. По-късно напастват и стават удължени. Цветът им става сив до охренокафяв. Показателно е, че по периферията имат кафяв до черен венец. В центъра на петната при влажно време се явява спороношение със сив цвят. При масово нападение петната се сливат. Когато листата са засегнати напречно, връхната част на петурата пригаря.
Ранният листен пригор (листни петна) по пшеницата е болест както по меката, така и по твърдата пшеница. Причинител е гъбата Septoria tritici. Първите признаци по листата през есента могат да останат незабелязани. При внимателен преглед по петурата са видими сивозелени петънца. С развитието на болестта те нарастват. Цветът им става жълт до бледокафяв. Около петното има жълт венец с размита периферия. През зимата петната се разрастват, сливат се и причиняват загиване на листата. Не е изключено загиване и на отслабените растения.
Гъбата не се пренася със семената. След жътвата тя се запазва в растителните остатъци и самосевките, където може да бъдат установени специфичните плодни тела пикнидии.
Причинител на болестта мрежести петна е гъбата Helminthosporium teres (Pyrenophora teres, Drechslera teres). Заразата се запазва по семената и в растителните остатъци след жътвата. При тежки прояви на болестта е възможно унищожаване на голяма част от листната повърхност. Това се отразява на семената, чиято връхна част потъмнява. Семената имат намалена кълняемост.
Специалистите определят болестта като по-малко опасна от сродната и ленточна болест. Признаците стават видими по долните листа след изкласяването. Това са малки кафяви петна. С напредването на болестта те нарастват и оформят мрежеста зона фиг. 2). Разположени са надлъжно по жилките на петурата и не образуват ивици, както е при нападение от H. gramineum.
Предотвратяването на посочените болести е възможно чрез комплекс от мероприятия. Осигуряването на здрав посевен материал, редуването на културите и предсеитбената обработка на почвата са от съществено значение за успеха на стопаните.
Третирането на семената и растенията с фунгициди трябва да става с продукти, които са регистрирани в БАБХ. Редовното обследване на посевите със специалисти по растителна защита е важно, за да бъдат установени навреме първите болестни прояви.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
Илюстрациите са от брошура на Bayer Pflanzenscutz. D 50 Leverkusen в помощ на земеделските стопани.
