Бактериалният пригор е опасна и широко разпространена болест по тиквовите култури, но има най-голямо стопанско значение за краставиците, отглеждани в закрити съоръжения и на открито. Сериозни щети нанася на корнишоните в края на вегетационния период. Причинява се от бактерията Pseudomonas lachrymans и се благоприятства от влажното време и наличието на капки роса по листата.
Болестта е позната още като ъгловатост (заради ъгловатите петна по листата) и бактериоза.
Бактерията зимува върху семената и в остатъците на заразените растения. По време на вегетация се пренася с дъжда, насекомите и механично с инструментите. Заразява краставиците на всички етапи на развитие. Характерните симптоми на заболяването са:
– болестта засяга листата, плодовете, а при разсада котиледоните;
– по листата на растенита болестта се проявява като маслиненожълти ъгловати петна, които често се сливат;
– при силен дъжд и висока влажност на мястото на петната се появяват мътни капки течност;
– при сухо време течността изсъхва, тъканта умира и на мястото на мъртвата тъкан се образуват дупки, които са заобиколени от светла рамка, възникваща в резултат на изсушаване на остатъците от бактериален ексудат – това е естествен защитен механизъм на растенията от болести, който предотвратява разпространението им и се нарича хиперчувствителност;
– растенията изостават в развитието си, а при силно развитие на бактериозата загиват;
– плодовете се деформират и по тях се появяват кръгли петна.
Рискови фактори
Бактерията, провокираща болесттта прониква през нараняванията. Рисковите фактори, чрез които се разпространява болестта са следните:
1. Насекоми – листни въшки и акари;
2. Вятър, дъжд, поливане;
3. Механично – по време на обработката и прибирането на реколтата.
Развитието на болестта се улеснява от влажното и топло време.
Появата на заболяването в ранните стадии на развитие на растенията води до липса на плододаване, а на по-късен етап – до намаляване на добивите и влошаване на качеството на плодовете.
Бактериалният пригор по краствиците често се бърка с кубинската мана поради съвпаденията във времето на поява и началните симптоми на двете заболявания.
Период от 10-14 дни слънчево време инхибира болестта при отглеждане на открито.
Профилактика на заболяването
1. Третиране на семената с Апрон XL 350 ЕС – 5г/кг семенен материал.
2. Дълбока обработка на почвата през есента.
3. Правилен сеитбооборот – на предишното място краставици могат да се отглеждат след 4 години.
5. Желателно е да се използват органични торове, защото краставиците реагират положително на съдържанието на хумус и органични вещества.
6. Старателно почистване на терена от растителните остатъци на заразените растения.
7. Прибирането на реколтата трябва да се извършва след изсъхване на росата.
8. Повишените дози калий се приемат добре от растенията (внасяне на калиев сулфат при окопаване).
Успешното лечение
Медните фунгициди са единствените разрешени средства за защита от гъбични и бактериални заболявания, защото са най-малко токсични.
Те имат 7 дневен карантинен срок и могат да се ползват до времето на цъфтеж на краставиците. Могат да се използват следните препарати: Бордолезов разтвор 0,5-1%, Меден оксихлорид, Купросат, Шампион 50 WP и др.
При използването им на по-ранни етапи на развитие може да се получи пожълтяване по краищата на листата, което след време изчезва.
