Синор. БГ насочи вниманието на читателите към някои плодни видове, чиито възможности за отглеждане и разнообразяване на пазара все още не са използвани. Темата ще завърши с представянето на някои болести по нара и смокинята, намаляващи добива и влошаваши неговото качество.
Петносването на нара е причинявано от гъбата Mycosphserella lythracearum (Cercospora lythracearum). По листата на заболелите растения се появяват ъгловати до закръглени петна. Те са кафяви и напетнената тъкан прегаря. Напетняване има и по стените на кутийките. Петната достигат 1,5 см в диаметър. Около поразената тъкан остава по-светла зона. Болестта може да унищожи в значителна степен добивите.
При влажни условия патогенът развива туфесто спороношение с кафяв цвят. При изследване с микроскоп са видни спороносците. Спорите са нишковидни извити или слабо нагънати. Имат 2 до 5 напречни стени.
Патогенът презимува в окапалите листа. През пролетта в тях се образуват закръглени плодни тела (перитеции). В тях аскоспорите са бухалковидно удължени торбички (аскуси), съдържащи безцветни двуклетъчни спори.
Сухото гниене с раковини по нара е друга гъбна болест. Тя може да бъде установена още в градините и по-късно върху съхраняваните плодове. Причинител е Zythia versoniana (Nectriella versoniana). По кутийките на плода се явява напетняване. Петната са дребни и закръглени. Първоачално те са жълтокафяви и не са ясно очертани в здравата тъкан. По-късно петната потъмняват и се покриват с дребни брадавички, над които се отделя лъскава течна маса (ексудат).
При разрез на плода става видно бързото развитие на гниене. Вътрешната стена на кутийките е покафеняла и покрита с особени плодни телца наречени пикнидии. В тях се развиват безполовите спори за размножаване. Те са едноклетъчни, елипсовидни и изглеждат опушени. Гниенето обхваща и семената, върху които също има пикнидии. Болните дървета загиват, когато патогенът порази на основите на стъблата.
Патогенът зимува в нападнатите плодове. През пролетта инфекцията се развива и за това спомагат дъждовете и топлото време.
Мозайката по смокинята е вирусна болест. Името идва от мозаичното напетняване на листата, по чиято повърхност се редуват светли петна на фона на зелената тъкан. Петната са ъгловата или пръстеновидни. Понякога около тях може да има по-тъмен венец. При чувствителните към патогена сортове петурата може леко да се нагъне, а също да промени очертанието си.
Напетняването се явява и по плодовете. С развитието на болестта петната поръждавяват. В зависимост от реакцията на сорта последиците са различни. Най-нежелано е ранното окапване на плодовете. Най-тежката последица е преждевременото загиване на ръстенията, най-често поради отслабена студоустойчивост към ниските зимни температури.
Патогенът е механично непреносим. Разпростаняването на заразата става със заразен посадъчен мантериал. Според специализираните изочници естествен преносител е акарът Aceria ficus.
Предотвратяването на щетите от посочените болести изисква стриктен фитосанитарен контрол при производството и разпространяването на размножителния материал. Редовно обследване на насажденията и унищожаване на болните растения. Отглеждане на устойчиви към патогена сортове.
Срещу гъбните болести трябва да бъде поддържана добра хигиена. Унищожаване на окапалите листа, почистване на короната от останали листа и плодове. При откриване на нападнат участък в основата на нара кората трябва да бъде изрязана и съответният участък намазан с медсъдържащ балсам. Друга мярка е предпазното пръскане с медсъдържащи фунгициди, а при необходимост със системни терапевтични.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
