Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
29.12.2022 г.

Какво трябва да знаем за азота – кръговрат и загуба на плодородие!

Съвети към градинаря
Какво трябва да знаем за азота – кръговрат и загуба на плодородие!

sinor.bg

Въпросът за наличието на достатъчни количества азот в почвата е предмет на постоянна грижа за градинарите. Някои смятат, че този проблем може да бъде решен чрез внасяне на повече азотни торове. В този случай растенията и почвата трябва да се справят с всички последствия от този подход, защото излишъкът от азот е също толкова вреден, колкото и недостигът му.

Азотът, както и останалите хранителни елементи, изисква компетентно използване, което е свързано с определени знания за усвоявенето и трансформацията му в почвата.

От просто към сложно – азотфиксиращи бактерии

В естествени условия в почвата съществува добре балансиран цикъл на азота. Първата връзка в този цикъл са бактериите, способни да фиксират атмосферния азот – азотфиксатори, включващи много видове почвени бактерии. Някои от тях живеят свободно в почвата, други съжителстват с корените на растенията и се хранят с кореновите секрети, а трети живеят вътре в образуванията (нодули) по корените на бобовите култури.

Почвените азотфиксиращи бактерии са единствените микрооорганизми на Земята, които могат да използват атмосферния азот за синтез на органични съединения. Благодарение на тяхната дейност почвата в продължение на милиарди години е натрупала огромни запаси от органичен азот, измерени в хиляди тонове на хектар. Част от него се намира под формата на хумус, а друга част под формата на микробна биомаса. Азотът влиза в състава на протеините, нуклеиновите киселини и други азотсъдържащи съединения със сложна молекула. Този азот щеше да бъде недостъпен за растенията, ако в почвата не протичаше едновременно друг микробиологичен процес, противоположен на азотфиксацията. Това е минерализацията, при която сложните органични съединения се разлагат на по-прости. Те служат като източник на достъпен азот за растенията и за много почвени организми, които не могат да усвояват азот от въздуха. Сред тях определено място заемат нитрификсиращите бактерии, които синтезират нитрати от разтворими азотни съединения.

В естествени условия нитратите не се натрупват в почвата в големи количества и не се просмукват в подпочвените води. Растенията обикновено усвояват част от тях, а дентрифициращите бактерии разграждат останалата част до свободен азот, който излита във въздуха.

Кръгооборотът на азота

В съкратен вид цикълът на азота в почвата изглежда по следния начин: въздушен азот – азотна фиксация – минерализация – нитрификация – денитрификация – въздушен азот. В естествени условия този цикъл е балансиран, така че приходите леко надвишават разходите, при което протича постепенно натрупване на органичен азот в почвата.

В култивираните почви азотът също е в цикъл, но балансът му е силно изместен в неблагоприятна посока. Когато в почвата се внасят минерални азотни торове, азотфиксиращите бактерии преустановяват усвояването на атмосферния азот и превключват на минерален. За тях това е полезно в енергийно отношение, но не и за нас, защото губим безплатния азот.

Когато в почвата попадне голямо количество разтворим азот, тогава се активират всички процеси, свързани с азотния обмен. Активира се също усвояването на азот от корените на растенията, но само до определени граници. Те могат да абсорбират не повече от 30-50% азот от минералните торове, а останалата част се усвоява от микроорганизмите. Някои от тях използват азота за засилено възпроизвеждане, а нитрифициращите – за засилен синтез на нитрати. Колкото по-голямо е количеството внесени азотни торове, толкова повече нитрати ще се образуват в почвата. Нито растенията, нито бактериите денитрификатори са в състояние да усвоят и разградят цялото количество нитрати и в крайна сметка този излишък се отмива и отива в подпочвените води. Това води до замърсяване на почвените и питейните води.

Заедно с останалите бактерии се активират и минерализиращите. Те разграждат натрупаните в почвата запаси от хумус и органичен азот. Ако не се компенсират загубите чрез внасяне на органични торове, тогава качествата на почвата неизбежно ще се влошат и тя ще загуби плодородието си. Това време зависи от първоначалните запаси на органични вещества – за бедните са необходими само 20-30 години, а за черноземните около 100.

Какво трябва да знаем за азота – кръговрат и загуба на плодородие!
18712
 

Последни материали
Виж
През първото тримесечие на годишна база
Износът на пчелен мед от Украйна скочи почти двойно при ръст на приходите под 40 на сто
Зърнопроизводителите очакват слаби добиви, надяват се на качество
Жътвата на пшеницата и ечемика ще започне с месец по-рано заради жегите
След споразумение между производителите и министерството на развитието
В Гърция свалиха цените на някои стоки за Великден
БАБХ поддържа публичен регистър на търговците с храни от разстояние
Купувайте козунаци по интернет само от регистрирани търговци
С акцент върху необходимите мерки за устойчиво развитие
Одобриха резултатите от неофициалното заседание на Съвета на ЕС за сектор рибарство
С приветствия за предложенията на ЕК и обсъждане на състоянието на пазарите
Одобриха резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Свързани материали
Виж
Интервю с Венелин Делгянски, опит от Институт по царевицата - Кнежа
Технология, изпреварваща времето: слънчоглед
АЗОТНА ФИКСАЦИЯ ОТ ВЪЗДУХА с УТРИША™ N
Как да намалим торовите норми без това да влияе на добива
Още практика
Действието на минералните торове зависи и от почвата
ВИКСЕРАН – НОВО от Синджента!
ТЕХНОЛОГИЯ, ИЗПРЕВАРВАЩА ВРЕМЕТО: ПШЕНИЦА
Спрямо предвоенната 2021 г. се отчита спад от над 60 на сто
Украйна увеличи производството на азотни торове с над 80 на сто
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини