Бобовите култури са семейство двусемеделни растения, което включва около 20 000 вида в над 730 рода. Сред тях са голям брой важни земеделски култури като фасул, грах, леща, соя, фъстък, люцерна - повечето от тях са обединени в групата зърнено-бобови.
По корените им се образуват грудки, в които проникват и живеят грудкови бактерии, намиращи се в симбиотични отношения с растенията. Тези бактерии фиксират атмосферен азот (на азота се падат 77% от атмосферата на планетата и е най-изобилният несвързан елемент) и го предоставят на растенията, а последните доставят въглехидратна храна на грудковите бактерии.
Глинестите и уплътнени почви изискват особено внимание, защото е необходимо да се обогатяват с органични вещества на голяма дълбочина. Ситуацията може да се промени, отглеждайки бобови култури като основна, втора или сидерат.
Дългите централни корени на някои видове бобови растения могат да проникнат на дълбочина до 1 м, извличайки различни хранителни елементи. В края на вегетацията те умират, но остават в тези слоеве естествени канали. Чрез тях в почвата прониква въздух, който способства размножаването на многобройни почвени микроорганизми, дъждовни червеи и други полезни подземни обитатели.
Прибраните през есента растителни остатъци от бобовите култури са прекрасен компонент за компоста. Те съдържат много повече полезни за растенията микроелементи от плевелите.
Бобовите култури като зелен тор
Бобовите култури могат да изпълняват функцията на ценен зелен тор, като е най-добре да се внасят в почвата във фаза на цъфтеж. За тази цел могат да се засяват няколко пъти – ранна пролет, след прибиране на ранните култури и даже в края на лятото, след прибиране на картофите и други зеленчуци. Късно засетите семена също успяват да образуват достатъчни количества зелена маса, която ще обогати почвата с органични вещества и ще увеличи съдържанието на хумус.
Като сидерат бобовите култури могат да се засяват веднага щом се стопи снегът и почвата се размрази. Кълновете им издържат на отрицателни температури до минус 6 градуса по Целзий. В началото на пролетта, когато плевелите още не са покрили земята със зелен килим, младите растения вече са се развили и не се страхуват от неочаквани валежи, даже под формата на сняг.
Начинът на засяване зависи от вида на протеиновите култури. По-нататъшните грижи са плевене (ако е необходимо) и евентуално поливане.
Многогодишните бобови култури като люцерна, детелина, обикновен звездан, еспарзета са не само много ценни фуражни култури, но и сидерати, които обогатяват почвата. Например люцерната внася в почвата 11-15 г азот на 1 кв. м, което е равносилно на 32-44 г амониева селитра на същата площ.
Друг важен факт е, че органичните остатъци на зърнените бобови култури, за разлика от други, се разлагат много бързо и стават богат източник на хранителни вещества за следващите култури.
