При съхранението на семената у тях протичат различни биохимични процеси, затова трябва да правим разлика между биологичната и стопанската дълготрайност, отнасяща се предимно до способността им да покълват. Биологичното дълголетие е от основен интерес за биолозите, а стопанското – за производителите и определя стандартната кълняемост на семената, която рязко намалява, ако изискванията за съхранение са нарушени.
Когато семето е в покой, жизнените процеси в него протичат бавно и почти незабележимо, но щом попадне в благоприятни условия, веднага се активира, покълва и дава живот на ново растение.
Покълването започва от момента, в който водата навлезе в семето през обвивката му. То започва да набъбва, като леко увеличава обема си. В този случай резервните хранителни вещества, разположени в ендосперма и котиледоните, преминават в разтворимо състояние, осигурявайки първоначалното подхранване на зародиша. Ако в семето има малко хранителни вещества, то се развива бавно. Фотосинтезата започва веднага след появата на първите зелени листа.
Важно е да отбележим, че набъбването е обратим процес. Ако деленето и разтягането на клетките все още не е започнало, тогава те могат да бъдат изсушени и няма да загубят жизнеспособността си.
Особености на семената на различните култури
Семената на различниите култури имат свои собствени характеристики на набъбване и покълване. Тези, които съдържат повече въглехидрати (особено нишесте – 20-50% и протеини до 35%), се нуждаят от влага до 1/3 от собственото си тегло за набъбване. Такива са: боб, грах, токва, спанак. Семената с твърда и жилава обвивка, съдържащи повишено количество белтъчини (до 28%) и мазнини (20-80%), се нуждаят от 2,5 пъти повече вода от собственото им тегло. Между другото, малките семена са в състояние да поглъщат повече вода от големите.
Ако семената нямат достатъчно вода – загиват или поникват много бавно и дълго. Затова някои от тях, особено по-едрите и с жилава обвивка, преди засяване трябва да се накиснат във вода, но е важно процедурата да се проведе правилно.
Срокове на годност на семената на зеленчуковите култури
Когато се съхраняват правилно, семената запазват висока кълняемост в рамките на следноте периоди:
1-2 години – целина, многогодишен лук, пъщърнак, обикновен лук, праз;
2-3 години – девисил, магданоз, копър, спанак, киселец, кориандър;
3-4 години – салати, моркови, сладък пипер, черен кимион, грах;
3-5 години – алабаш, цвекло, карфиол, ряпа, патладжани;
4-5 години – домати,репички, брюква, бяло зеле, броколи;
4-6 години – фасул и повечето култури от семейство Бобови;
6-8 години – краставици, тикви, тиквички, патисони, пъпеши и дини.
Посочените периоди за запазване на висока кълняемост не са максимални. Качествените и правилно съхранявани семена запазват кълняемостта си по-дълго. При оптимални условия могат да останат жизнеспособни още 3-5, а някои (домати) дори 10 години. За всяка култура, а даже и за всеки сорт трябва да подхождаме индивидуално.
Известно е, че растенията от семейство Тиквови (краставици, тикви тиквички, дини пъпеши и др.), трябва да са престояли 2-3 години след прибирането. Те имат продължителна жизнеспособност, а когато се засеят пресни, растенията дават много безплодни цветове. Ако разполагаме само с пресни семена, тогава трябва да ги „състарим“, като ги загреем при темпертури 36-40 градуса по Целзий за две -три седмици. Тези семена се сеят непосредствено след това и не са годни за последващо продължително съхранение.
С останалите култури нещата също не са съвсем прости. Експертите условно ги разделят на:
– плододаващи (домати, пипер, патладжан и др.), които също е добре да се засяват по стари или „състарени“, защото така ще бъдат по-продуктивни от пресните;
– неплододаващи (зеле, кореноплодни зеленчуци, повечето подправки, лук, праз и др.), които колкото са по-пресни, толкова по-добре, защото бързо губят кълняемостта си. Те не могат да се съхраняват продължително.
