„Ако френските винари са зле, ние сме 5 пъти по-зле“. Така Калин Йорданов, член на УС на Националното сдружение на българските лозари, коментира новината от днес за предприетото от Франция унищожаване на 1,2 млн. хектолитра вино заради свръхпредлагане. Пазарният излишък в най-популярната в Европа винарска държава накара ЕК да отпусне 40 млн. евро в помощ на френските винари.
Факт е, че консумацията на винени и спиртни напитки намалява и че пазарът на вино е в криза, каза Калин Йорданов. Това се дължи на проблема с доставките заради войната, стагнацията в туристическия сектор, притесненията на хора, свързани с поредицата от конфликти в света и на митата.
Според него земеделското министерство трябва възможно най-бързо да приеме наредба за прилагането на
нов европейски регламент, който позволява трайното изкореняване на лозя.
Наредбата трябва да определи по-дълък срок от сегашните три години на запазване на права за презасаждане след изкореняването на винените лозя. Трябва да бъде определен и размерът на подпомагане за разходите по изкореняването, които са „страшно големи“.
Калин Йорданов се съмнява, че след изкореняването производителите ще се решат на презасаждане. „В момента лозовите масиви не се търсят за покупка. Всеки иска да направи сделка за нива. Ако някой закупи лозя (на ниска цена), иска от продавача да ги изкорени в определен кратък срок“, посочи той.
Той информира, че сдружението, в което членува, е било първото в ЕС, което е предложило създаването на регламент за изкореняване на винените лозя. Чрез Българската аграрна камара, чиито член е браншовата организация, идеята е била представена пред Копа и Коджека. Впоследствие френските, италианските и испанските винари са преценили, че периодът за виното е лош и поне временно трябва да се пристъпи към намаляване на лозовите площи.
Собствениците на лозя не могат да си продадат гроздето
и така не е от днес и вчера. Ако имат 1000 декара насаждения, успяват да реализират продукцията от 200. Другите лозя си остават неприбрани, защото няма търсене. А търсенето е слабо, тъй като има незаконен внос от съседни държави. Вносът не се осъществява от винарски изби, а от търговци, които не фактурират продажбите. Освен това по закон е забранено предлагането на винено грозде на физически лица. А според Калин Йорданов тази забрана е, меко казано, неразумна, защото у нас производството на домашното вино е с традиции.
Липсата на важни закони спъва аграрното икономическо развитие у нас, в това число и на лозарството.
„Ако имахме Закон за браншовите организации,
нямаше да чакаме години наред да се създаде борса на виненото грозде, защото нямаше да се нуждаем от съгласието на земеделския министър. Нашето сдружение щеше да направи тази борса, на която ще можем да продаваме грозде на физически лица. За целта е необходима и промяна на Закона за виното. На борсата всеки продавач ще издава касова бележка и чрез сертификата си ще може да бъде проверен дали има лозя и какви сортове отглежда, обясни Йорданов. „Защото – добави той – как е възможно личните лекари да са задължени да издават касова бележка за два лева за преглед, а търговецът да продава по 500 кг грозде без да плаща данък?“
