Покрай горещите лета от последните години проблемът с безводието силно се „разгорещи”, затова и фермерите се заеха да преосмислят цялостно бизнеса си, за да решат дали искат да се занимават със земеделие. И ако, да..? То как да се преборят със засушаването - особено в полупланинските и планински региони, където може да се развива единствено овощарство.
„От старите хора знам, че там, където не вирее нито зърно или друга култура, се садят орехи. Затова и земята край село Радуловци до Сливница, където реших да направя орехова градина, се оказа доста подходяща за проекта ми”, разказва за Синор.бг младият собственик Мариян Йорданов, който преди 4-5 години купува 93 декара с намерението да развива земеделие като втора професия.
В началото решението за ореховата градина е провокирано и от европейските субсидии, но след като подпомагането за орехи беше спряно, Мариян не се отказва, въпректи че да гледаш орехова градина в подножието на Вискяр планина, на 700 метра надморска височина не е никак лесна работа. След няколкото поредни лета със суша той осъзнава, че част от дръвчетата трудно ще оцелеят при тези климатични промени. И започва да чете активно за подпочвената влага и начините за нейното запазване.
Според данните на БАН 70% от валежите в България се изпаряват, 10 на сто се оттичат в реките и само 20% остават в почвата. Специално в село Радуловци до края на юни 2020 г. са паднали едва 366 литра на квадратен метър в рамките на една година, като засушаването започнало от края на юли. Отчитайки тези данни, Мариян стига до извода, че годишно водата, които пада в дълбочина в неговия регион е около 37 литра на кв. метър, или 10% - и то само след големите и силни валежи, т.е. 2-3 пъти в годината.
„Привлякоха ме старите дренажни системи с камък и реших да ги осъвременя, като използвам дебели найлонови покрития, поставени плътно до корена на дръвчетата, откъм по-високата част на наклона, като отгоре нареждах плътно камъни”, обяснява Йорданов. Тези своеобразни каменни гнезда задържат влагата, изпълнявайки ролята на подземни резервоари. За системата с найлонови покрития фермерът научава от германски медии, където практиката е описана с цели полета, покрити с найлон. След прибиране на реколтата това покритие се маха, за да не се замърсява околната среда. Недостътък на това покритие е, че слънчевите лъчи изгарят найлона и той става неизползваем. Затова и Мариан използва двойни найлонови чували с размер от 0,5 кв. м., които плътно покрива с камъни. В резултат дори слабите дъждове под 1 л. на кв. метър се оказват със стопанско значение. Той изчислява, че „за година се осигуряват 200-350 литра от тези 0,5 кв. м. и то дори в месеците август, септември и октомври, когато е абсолютна суша. „В най-валежните май, юни и юли получавате тези литри директно в коренообитаемия слой, който при малките дървета още е плитък. Найлонът е покрит с камъни, давам му е наклон с издълбаване на лек улей. Камъните пазят найлоните от вятъра и слънцето и най-важното, държат ги изпънати”, обяснява собственикът. Без тази система, дори след обилни валежи почвата в корените на дръвчета е суха като в пустиня, коментира още Мариян.
Цялата площ на ореховата градина е 93 декара с орехи, от които 65 декара са върху стара нива, където дръвчетата се развиват изключително добре, защото почвата е била наторявана. Проблемите са в другата част от градината, която е върху склон, а там засадените орехи почти не се развиват. Независимо от това Мариян поставя найлоните върху всички дръвчета, така че за тези близо 100 декара е осигурил хиляда найлона. В бъдеще смята да ги замени с ламарина, за да се избегне употребата на полиетилен.
Преди да бъдат поставени дренажите, в диаметър от 80 сантиметра около всеки ствол на дръвчетата се окопава дълбоко, така че да се изкоренят тревните туфи и корените на останалите плевели, които биха теглили влага, необходима за орехите. И не само за тях, защото на места в мястото Йорданов е насадил и ябълкови дръвчета, за чието напояване прилага същата система. „Това, че точно на върха на този сливнишки хълм растат „като луди“ ябълки и че калемите са отрупани с „Флорина” и „Грени Смит” и отделно прирастът е огромен, за мен доказва, че мястото е плодовито. Предполагам, че в скалата отдолу има джобове, пълни с вода, от които дърветата пият”, обяснява още Мариян.
Самият Мариян е родом от Самоков, затова и камънистата земя не го плаши.” За мен тя се оказа плюс, защото ако нямаше камъни наоколо, как щях да изградя тези автономни съоръжения”, риторично пита фермерът.
Според него дренажната система е алтернатива за хората без финансови възможности, които трудно биха инвестирали в капково напояване. Затова той смята, че такива автономни системи имат бъдеще. Особено при орехите, защото разстоянието между дърветата е голямо и разходът само за маркучи би бил 10 лв. на дърво за капково напояване. След като успее да отгледа дръвчетата до 5-та или 6-та година, окопавайки около корените, в бъдеще самата сянка на короните ще пази корените от засушаване, смята Мариян. Затова и на този етап той не реже долните клони на дръвчетата, а умишлено ги остава с нисък ствол, така че в горещите лета короната да пази сянка и да осигурява необходимата подпочвена влага.
Технологията с найлоните според Йорданов е изключително ефективна и затова той експериментирал с още 30 ореха, които насадил до река Сливнишка, която минава край мястото. С найлона той предвижда около 20 силни поливки през годината, така че да не се налага да полива от реката. „Тази пролет аз направих една поливка от реката през май и после преминах към улейно-найлоново дъждовно напояване. Когато тези орехи се вкоренят, те ще пият от реката и заливните й тераси”, смята още фермерът. И добавя, че е по-добре да ползва и други стари способи за поливане, като например събирането в различни контейнери на дъждовната вода, с която навремето масово се е поливало. Българинът е свикнал водата да идва по тръба от извор, ВиК, сонда, кладенец и т.н. Тъй като обаче овощните дървета имат голяма площ и стоят на едно и също място, може да се предвиди подобна автономна система.
Мариан се интересува живо и от новата европейска политика за зелената архитектура, която стимулира практики като неговата за алтернативно напояване на градините. „Запознат съм с проекта на зелените практики, които фермерите трябва да спазват на доброволен принцип през следващия програмен период. Затова смятам, че ефективното напояване на културите чрез задържане на влагата и температура на почвата ще се оцени. За ефективното използване на наличните водни ресурси може да се работи в три направления, като третото е „преструктуриране на напоителните системи в ефективни локални системи“. В това отношение аз мисля, че съм го постигнал”, заключава младият фермер.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
