На фона на мрачните световни и национални новини, които държат всеки от нас в напрежение по въпроса дали и как родното земеделие ще изплува от кризите, поглеждаме последния Аграрен доклад за 2025 г. и изведнъж съзираме радостна новина по отношение на биопроизводството, чиито площи нарастват в аритметрично прогресия. „Не може да бъде“ – ще каже драгият читател!
И тъкмо да изкрещим – „Браво, най-после ще догоним Австрия в най-чистото производство на планетата!“, ентусиазмът ни скоростно се изпарява. Защото според статистиката, представена след 2022 година, увеличението на биологичните площи у нас се дължи не толкова на повечето градини с плодове и зеленчуци, които да осигурят здравословна храна на децата ни, а на ливадите и пасищата за животните, сиреч на все още девствената българска природа.
Бихме изръкопляскали на драгия чиновник, защото отново е открил лесен начин да отговаря на изискванията на Европейската комисия. А според тях биоплощите в страната ни трябва да се изстрелят от минималните 4 на сто от цялата използваема земеделска земя през 2023-2024 г. до цели 10 процента през 2030 г. В противен случай няма да изпълним предначертаните програми за стимулиране на екологичното земеделие и животновъдство в рамките на ЕС. Припомняме, че целта за целия ЕС е до 2030 година биоземеделието да се прилага върху 25% от обработваемата земя на всички 27 държави членки на Съюза.
Но нека погледнем числата от последните два аграрни доклада на земеделското министерство, за да видим къде и с колко се увеличават нивите, върху които се прилага органично земеделие.
И понеже постоянните ливади и пасища държат първенството с близо 1 милион декара през 2024 година (от последния Аграрен доклад), ще започнем от тях. Три години преди това, през 2022 година регистрираните като площи в системата за биоконтрол ливади и пасища са били едва 298 557 декара. Пред следващата 2023 г. обаче нарастват над два пъти – до 698 947 декара, за да достигнат 941 107 декара – през 2024 г.
В същото време обаче при овощните градини между 2022-а и 2023 година откриваме леко намаление, когато от 225 926 декара те достигат 225 036 дка. През 2024 г. има лек положителен тренд и площите се увеличават на 230 220 декара. Силно се надяваме трагичната 2025 година, когато заради мразовете овощарството не получи доходи, да не откаже мнозина биофермери от бизнеса. Това обаче ще го разберем едва догодина, когато излязат окончателните данни на статистиката за 2025-а.
Колкото до зеленчуковите градини, и там производството не е обнадеждаващо, защото през отчетния период се отчита увеличение в декарите с биокултури, но то е минимално. Изводът е, че досега прилаганите субсидии и желанието на земеделците да инвестират в биофермерство не са достатъчни да насърчават младите хора да се захванат с този труден бизнес. И това личи от статистиката - през 2022 г. градините в преход и с биозеленчуци са заемали само 13 420 декара, през 2023 г. вече са 17 264 декара, а през 2024 г. са регистрирани 24 021 дка. Но сравнено с пасищата и ливадите, интересът не е голям. А и данните за броя на биоживотните не е особено голям.
Надежди обаче дават друг вид куртури – техническите (лен, цвекло, памук, слънчоглед, роза, лавандула), които от 2024 година наистина показват определен интерес за биопроизводство. Докато през 2022 г. те са отглеждани върху 170 886 декара, а през 2023 г. – върху 187 539 дка, то през 2024 г. вече са близо 100 хил. декара – 196 254 дка.
Протеиновите биокултури също представляват интерес, защото се отчита повишение на декарите. Ако през 2022 г. площите са били 63 826 декара, а през 2023 г. – 78 399 дка, то през 2024 г. вече са 90 877 дка.
Движение има и при угарите, които са в системата за бионаблюдение, от 121 089 декар през 2022 г., през 2023 г. падат до 72 433 дка, за да достигнат през 2024 г. 179 925 дка.
