Администрацията, която извади на бунт хиляди биологични фермери през пролетта на тази година, сега е подготвила нов план за биологичното производство до 2027 година, чрез който се надява да върне интереса на младите хора. Ще припомним, че заради калпави промени в наредбата за биологично производство, приети тихомълком в края на 2018 г. при предпоследния министър, беше наложена такава тесла върху сертифициращите организации с имидж в бранша, която се отрази върху бизнеса и предизвика многобройни фалити сред биоземеделците.
Нови контролиращи организации, част от които управлявани от бивши чиновници от земеделското министерство, изместиха старите, чийто лиценз беше отнет със съдействието на тази наредба. В резултат на това днес срещу българската администрация се водят дела в Европейския съд, които със сигурност ще бъдат спечелени от достойно работещия бизнес, брутално изхвърлен от пазара, за да се наместят други.
Единственият плюс на бунтовете от пролетта беше, че браншът назначи заместник министър, който да отговаря за биологичното земеделие, да познава проблемите в бранша и да не допуска административен рекет. Новият министър Десислава Танева подкрепя своя заместник Чавдар Маринов, което дава надежди, че ще се действа справедливо спрямо хората, инвестиращи в това трудно производство.
Днес от министерството на земеделието съобщиха, че новият план трябва да подкрепи голяма част от хората, които искат да се заемат с биопроизводство. Дано и този план да не остане на хартия, защото още помним обещанията на бившия преговарящ Меглена Кунева, записани в договора за присъединяване на България в ЕС през 2007 г. Според него до 2013 г. площите с биопроизводство в страната трябваше да достигнат цели 8 процента от общата обработваема земя (около 39 милиона декара), или приблизително 5- 6 милиона декара.
Липсата на адекватна подкрепа на биопроизводството обаче препъна тези амбиции. Последните данни на министерството на земеделието от 2018 г. показват, че към 2018 г. биоплощите в система на контрол са 162 332 ха (или 1,6 млн. дка), а към 2011 г. те са били 26 622 ха. (или 266 220 дка).
Да ръстът е очевиден, но като процент от общо обработваните земеделски земи в страната, има сериозно изоставане. Защото ако през 2010 г. делът на биоплощите е съставлявал едва 0,1% от общата земя, то през 2018 г. този процент е пораснал само до 4,1%, т.е. много под тези осем процента, които трябваше да се достигнат през първия програмен период.
Но да се съсредоточим върху новия план за развитие на сектора до 2027 година, изработен съвместно с представители на контролиращи и консултантски организации, научни институти и университети, организации на биологичните производители и търговци.
За оптимизиране на надзора върху дейността на контролиращите лица и увеличаване на капацитета на административното звено през тази годимна ще бъде създадена и дирекция „Билогично производство“ в агроминистерствмото. Сред целите са още включване на схеми и мерки за подпомагане на ферми, които не отговарят на критериите за подпомагане по мярка 11 „Билогично производство“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Предвижда се 30 % от тях да бъдат подпомагани по такива схеми.
Създават се условия за устойчивост на малките и семейни биологични стопанства чрез насърчаване сдружаването на производителите.
Друга идея е биопродуктите да се включат в схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Предвижда се ежегодно участие на биологични стопанства в схемите за временна заетост. Създават се възможности и за безплатни консултантски услуги и професионално обучение за биофермери по мерките по ПРСР в началото на новия програмен период.
В плана се припомня, че България разполага с подходящи почвени и климатични ресурси за развитие на биоземеделие.
Страната ни е сред лидерите в Европа по отношение на брой пчелни кошери, отглеждани в съответствие с методите на биологичното земеделие. Към 2011 г. броят им е 58 855, а през 2018 г. нараства четири пъти и достига до 265 069. В периода от 2016 г. до 2018 г. се отчита ръст и при засадените площи с роза и лавандула, съответно към 2018 г. те са 2255 ха и 7 021 ха.
България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масла в света. Този факт, както и разрастващото се производство на други разнообразни биологични етерични масла като това от маточина затвърждава позициите й на традиционен и търсен производител на тези етерични масла. Това определя страната като ключов производител с традиции в производството на суровини за био козметиката.
Припомня се, че от началото на 2007 г. до момента по Програмата за сектора са изплатени около 150 млн. евро, основно за проекти за модернизация на биологичните земеделски стопанства, следвани от проекти на млади фермери, малки стопанства и проекти за преработка на био суровини.
