За първи път от влизането на България в Европейския съюз страната ни ще разчита на изключително голям бюджет от 800 милиона лева за подпомагане на биологичното земеделие, заложен със Стратегическия план за развитие на земеделието през следващия програмен период. Няма две мнения – браншът е благодарен, но същевременно и силно притеснен, защото този ресурс трябва да се оползотвори ефективно, а не да остане неусвоен, което ще бъде гибел за държава като България - с такива невероятни дадености за биопроизводство.
Така че родната администрация трябва много да се постарае, за да възвърне доверието на земеделците към държавните институции. Защото на фона на силния отлив от биологично земеделие и животновъдство, което наблюдаваме през последните 6 години, е много трудно младите или пък конвенционалните земеделци да решат да инвестират в този тип производство. Да не говорим за разколебаното доверие на потребителите към качеството на биологичните храни, което се дължи основно на пробития държавен контрол, сринал имиджа на родните биофермери.
Неслучайно преди седмица един от първите въпроси, поставени от депутати в 48-то Народно събрание към министъра на земеделието Явор Гечев, беше свързан с биологичното производство. От името на колегите си Албена Симеонова, депутат от „Демократична България” и производител на биологично грозде от Никополско, се обърна към министъра с искане той да разпореди на служителите в дирекцията, отговаряща за биолологичното производство, така че „при изработването на новите документи за кандидатстване те да вземат предвид мнението на заинтересованите страни (т.е. на бизнеса и на търговците). Само така би могло да се работи в интерес на развитието на сектора, а не не неговото разбиване, коментира още Симеонова.
Площите, подпомагани по директните плащания в Стратегическия план
Тази забележка беше поставена неслучайно, защото статистиката от 2016 до 2020 г. показва необичаен срив в площите с биологично производство, последвал заради рестриктивните мерки, с които администрацията в Министерството на земеделието реши да се спасява, след като властта през 2016 г. допусна да бъдат източвани маса средства от бюджета за биопроизводство чрез нелегални схеми с фиктивни биотикви и биокориандър.
В питането си до Гечев, Албена Симеонова посочи, че в резултат от наложените административни мерки и свръхрегулации се стигна до масово отказване от биологично производство. В резултат на това площите с биокултури намаляха от 1,6 милиона декара през 2016 г. на 834 820 дка – през 2022 г., а спрямо общата използваема площ в страната процентът на биопроизводството се срина от 3% на 1,6%. Огромно намаление беше отчетено и в броя на регистрираните фирми – от 6 964 през 2016 г. на 4 352 – през 2022 г.
На фона на това пропадане, изведнъж до 2030 г. страната ни трябва не само да възстанови площите от 2016-а, но и да ги увеличи от 3 процента на цели 10% от обработваемата площ, което в декари (цели 5 милиона декара) е почти непостижимо начинание!
Именно затова и при последните обсъждания на Стратегическия план в Тематичните работни групи представители на фермерите и свързаните с тях организации нееднократно са давали предложения как тези цели да бъдат изпълнени. „Нормативната база и изскванията са толкова сложи, че без адекватна консултантска помощ нито един земеделец не би могъл да движи бизнеса си според правилата”, посочи за Синор.бг Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”. Другите държави в ЕС отдавна финансират подобни съветнически услуги за малките фермери и се изненадвам защо дори в последната ПРСР нашата администрация не разшири възможностите да консултира бизнеса. Да, Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) изработва проекти и консултира, но единствено най-малките земеделски производители. Причината е, че нейният капацитет не позволява да разшири тези дейности – във всеки областен център те разполагат само с четирима служители, което е изключително малко. И е необяснимо защо фонд „Земеделие” не отвори и другите консултантски услуги, които страната ни можеше да отвори през стария период до 2020 г.
За да променят тази практика, при обсъждането на Стратегическия план представителите на „Биоселена” и на браншовите организации са предложили България да осигури финансиране за консултанти в областта на биопроизводството. „Още през лятото, когато започнахме да обсъждаме новата Стратегия за развитие на биологичното производство до 2030 г., ние предложихме да бъде създаден Компетентен център, който да предлага точно такива консултантски услуги”, посочи Апостолов. „Биофермерите се нуждаят от експерти, които да ги направляват във всеки етап от произовдството. Те трябва да ги посещават на място, така както го правят представителите на търговските фирми. И тези консултации могат да се финансират по линия на европейските фондове”, посочи още експертът.
За голямо съжаление, съвсем наскоро биофермерите са научили, че в последния вариант на Стратегията за развитие на биологичното производство до 2030 г., предложението за създаване на Компетентен център е отпаднало. Очевидно нечии лобита силно напират за това младите хора да не инвестират в биоземеделие, така че бюджетът от 800 млн. лв., заложен за сектора до 2027 г. отново да бъде разпределен по други интервенции от Стратегическия план. Може би, защото на администрацията така й е по-лесно - смело да обещава приоритети, без да ги изпълнява. Само че от това губи цялото общество и най-вече децата, защото достъпът до здравословните биохрани ще бъде силно ограничен!
Екатерина Стоилова
