Стоян Чуканов е председател на Българската асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България. Той е и сред учредителите на асоциацията през 2015 г. Има собствена ферма за месодайни породи говеда в Странджа Сакар. През 2015 г. изтече 5-годишният му мандат като национален координатор в Европейския икономически и социален комитет. Комитетът е официален консултативен орган на ЕС с участието на представители на организации на работниците, работодателите и на гражданското общество. Работата му получи висока оценка и от октомври м. г. Стоян Чуканов встъпи във втори мандат.
- Г-н Чуканов, очаква се тази седмица Урсула фон дер Лайен да подпише търговското споразумение с блока Меркосур. Как ще се отрази у нас квотата от 99 000 тона безмитен внос в ЕС на говеждо и телешко месо от Южна Америка?
- Не мисля, че споразумението с Меркосур е най-лошото нещо, което може да се случи на Европейския съюз, особено на фона на реалностите в глобален мащаб. Знаем какви тарифи наложи САЩ на ЕС, знаем също и за експанзията на Китай в света. Е, когато ти затворят една врата, отваря се друга! Преди 20 месеца участвах в конфереренцията за климата КООП 30 в Бразилия и едно от нещата, които ме изненадаха, бяха автомобилите. Всеки втори автомобил беше малолитражка от моделите на Рено и Фиат. Освен това Бразилия прави много, за да спре обезлесяването. В същото време нетният дял на европейското земеделие в брутния вътрешен продект на ЕС е твърде нисък, за да бъде спряна тази сделка. Но не мога да не отбележа, че отново селското стопанство ще плати цената за тази сделка.
- Притеснява ли ви вносът на безмитно месо от Меркосур?
- Доколкото ми е известно, оттам няма да идват цели кланнични трупове. Към ЕС ще се експортират срезове с висока стойност – премиум стекове.
- Това не ви ли тревожи?
- Тревожи ме, разбира се! В никакъв случай не подценявам конкуренцията от Меркосур на фона на напрегнатите и без друго пазари. Но нещо друго ни притеснява значително повече. Това е сивият сектор в месодайното говедовъдство у нас, който по наши сметки има около 25% дял. Този проблем трябва да е във фокуса на институциите в България, защото стои нерешен повече от 10 години в месодайно говедовъдство. До момента БАБХ е показала, че не може да се справи с него.
- Доколко членовете на асоциацията задоволяват с прясно телешко и говеждо месо българския пазар?
- Нашата дейност е малко по-различна. Отглеждането на селектирани чистопородни животни е основната ни дейност и бизнесът ни е свързан с продажбата на телета за угояване и угоени телета, най-вече в съседни държави. Има търсене заради добре развития туризъм с нарастващи претенции към качеството на храната. Със сигурност в специализираните за месо магазини у нас се предлага и българско телешко и говеждо месо. Някои говедовъди с месодайни стада си направиха бутикови цехове, в които произвеждат фермерски продукти, които са на световно ниво. Предлагат ги в свои магазини и с пътуващи фургони. Със сигурност обаче не можем да задоволим търсенето на индустриалните преработватели на месо, тъй като те имат нужда от различни еднородни партиди в големи обеми, според рецептите си. Българското производство на месо е значително по-малко от техните капацитети.
- По данни на земеделското министерство в последния Аграрен доклад броят на месодайните говеда леко намалява. Забелязвате ли подобен отлив и при животните във вашата асоциация?
- Не! Нашите членове отглеждат около 8000 говеда и както посочих, ние се занимаваме с развъждане на чистопородни говеда. Броят на нашите животни се е увеличил с над 20% и затова се учудвам на данните от Аграрния доклад. Числата там имат сериозният недостатък да не хващат производството в сивия сектор.
- А има ли вече специализирани кланици за месодайни говеда? Имаме ли квалифицирани оценители?
- Идеята на Кирил Вътев, когато беше министър на земеделието, бе да се създадат две кланици – в Северна и в Южна България. Това не се реализира. По закон във всяка кланица трябва да работи оценител на месото. Преди време бе проведен обучителен курс за оценители на месо. И познайте какво се случи! Повече от половината от оценителите със сертификат заминаха да работят в други европейски държави.
