За четвърти път Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България събра стотици фермери от цялата страна на изложението Стекспо, където браншът кани експерти в областта на генетиката, така че българските фермери да сверят часовника си в сектора, за който тепърва ще се говори в страната. И понеже традициите в месодайното говедовъдство у нас все още се градят, затова и най-ценното по време на тези сбирки е споделеният опит от страна на лидерите в това животновъдство – САЩ, Ирландия, Франция и др. европейски държави.
Неслучайно лекциите на фермера от Канзас с 30-годишен опит в този бизнес Крейг Гъфи бяха сред най-интересните, защото като географска ширина неговото стопанство е най-близко до климатичните условия на България. И най-важното – от лекциите му нашите стопани разбраха, че дори и в най-напредничавите държави конкуренцията в говедовъдството е изключително висока и че дори съвременните технологии не са тези, които правят една ферма успешна.
„Върнах се към природата с естествените пасища, престанах да сея други култури и благодарение на науката успях да намаля двойно себестойността за отглеждане на биковете за разплод“, обясни Гъфи.
За българските животновъди опитът на чуждите фермери е от изключително значение, и това беше посочено от ръководителите на асоциацията Стоян Чуканов, председател на управителния съвет и Андрей Чалъков, изпълнителен директор.
Според двамата, извън всякаква икономическа логика е нашите животновъди да изнасят малки неугоени теленца, а страната ни да внася телешко месо отвън. Годишно само за Косово страната ни експортира по 50 хиляди теленца.
„За съжаление в България продължаваме да правим ресурсна икономика – хвалим се как изнасяме жито, а после внасяме спагети, вместо да започнем сами да си правим спагетите. Същото е и с телетата. Продаваме млади неугоени теленца на по 250 килограма, вместо да ги угояваме в страната и да ги изнасяме с печалба, когато достигнат около 500-600 килограма“, коментира за Синор.БГ Стоян Чуканов, чиято ферма в община Болярово е с 300 месодайни крави, част от които са селектирани породи.
„Най-тежката работа в отглеждането е при отелването и в периода, докато телето се отбие от майката – тогава е най-големият риск за фермера. Първите месеци са критични и след като си го отгледал в този период, защо трябва да го даваш на друг да го угоява и да взима големите пари. Защото тези 250-килограмови животни на практика са машина за пари - единствената ти работа там е само да го храниш с фуражи и то да расте“, посочи говедовъдът,
Лично той ги угоява и тогава ги продава – основно в Гърция, за да получи нормалната цена за труда си. „Чисто икономически, ако храноденът за едно животно е 1,50 лв., в резултат на което телето прави по кило на ден, каквито са технологичните изисквания, тогава ти можеш да увеличиш разходите за храна на 2 лева, и тогава ще удвоиш приходите си - и това всичко го знаят“, посочи още фермерът. Вярно е, че отглеждането на едно стадо е свързано и с други инвестиции – в инфраструктура, в разходи за складиране на храна за зимата и др., но само така бихте направили бизнеса си ефективен, категоричен е Стоян Чуканов.
Подобно на американския си колега от Канзас, и българинът от Болярово се опитва да увеличи месеците за пасищно отглеждане на животните, защото само така би могъл да намали и себестойността.
Фермата на Чуканов се намира на 6 километра от границата с Турция, като животните пасат свободно на пасища и ливади, наети от държавата, от общината и от частни лица, като разполага и със собствени площи. „Направих много сектори за паша, като животните са оградени с електропастири, за да мога да местя животните и така да осигурявам прясна трева и свежа паша“.
Само част от стадото е със селектирани животни – отглежданите от него породи са Гаскон, Абърдийн Ангус и Лимузин, като само 50 животни Ангус са селектирани, а от Гаскон са 60. „Имам основно стокови стада – ползвам бици от стадата, които са под селекционен контрол, като телетата изцяло реализирам на пазара“, обясни още Чуканов.
Популацията е развил постепенно, първоначално с покупка на малко животни от Франция или от колеги в страната. „Породата Гаскон е изключително подходяща за нашия регион в Западна Странджа, защото е твърде подобна на Пиринеите в Южна Франция, на границата с Андора и с Испания, където тази порода основно живее. Специфично за тези региони е сухото лято, но и сурова зима – със сняг. „Затова и Гаскон е приспособима към този климат, който е типичен и за нашия регион“, обясни още фермерът. Животните почти постоянно са на паша, но зимата дохранваме, а понякога и лятото, когато заради сушата няма паша. Миналото лято например пет месеца не капна и капка вода и трябваше да купуваме още фуражи дори през лятото, но явно климатичните условия не може да ни подминат.
Според Стоян Чуканов независимо от факта, че месодайните ферми все още не са се ориентирали към ефективно производство, все пак тенденциите бавно и постепенно се обръщат, като все повече колеги инвестират в този бизнес. И това личи от споделения опит на членовете на развъдната организация. До този момент в асоциацията участват 123-ма, докато в началото са били само 30 фермери основатели. Животните под селекционен контрол са 5 хиляди, или това са около половината от селектираните месодайни породи в страната.
Екатерина Стоилова
