Проучване за неплатежоспособността в Централна и Източна Европа, направено от консултантската компания Coface за 2025 г., показва, че броят на фалитите остава стабилен (+0,26%), но се наблюдава значителна фрагментация между отделните държави. Докато Полша отбелязва най-значителен ръст от 17,8% в броя на фалиралите компании, контрастна е картината в други източноевропейски държави, където имаме намаление в броя на несъстоятелните компании. Става въпрос за България (- 6,2 %), Хърватия (-18,6 %), Словакия (-14,5 %), Литва (-13 %), Латвия (-7,4 %) и Унгария (-6,6 %), които отчетоха значителен спад, показваща постепенна нормализация след по-ранните пикове, свързани с енергийната криза, промените в регулаторната рамка и отмяната на извънредните мерки от периода на пандемията, посочват от „Кофас България“.
На национално ниво през 2025 г. в държавите от региона се очертават три различни тенденции в областта на несъстоятелността. Увеличение на фалитите освен в Полша има и в други държави, като те до голяма степен се дължат на по-широкото прилагане на процедури за преструктуриране, а не на внезапно влошаване на стопанската дейност. Става въпрос за Румъния (9,6 %), Сърбия (9,6 %), Словения (12,9 %) и Чехия (8,7 %), където фалитите са комбинация от фискално затягане, политическа несигурност, слабо външно търсене и влошаващо се платежно поведение. Естония (+1,1 %) остана сравнително стабилна, което показва как видимата национална устойчивост все още може да прикрива продължаващия натиск в конкретни сектори.
Ситуацията в България през 2025 г. показва, че общият брой на случаите на несъстоятелност в България продължава 3-годишна тенденция за спад от 6,2% спрямо предходната година, което потвърждава продължаващата стабилизация на корпоративната среда. Съотношението между действащите дружества и случаите на несъстоятелност също остава благоприятно, като се задържа под 1 процент, което позиционира България като един от по-стабилните пазари в региона. Въпреки това, исторически погледнато, реалният коефициент на несъстоятелност е по-висок поради широко разпространената практика за прехвърляне на дружества на физически лица без активи. Вследствие на това от Coface прогнозират, че действителният брой на фалиращите дружества е между 2–3 процента.
От секторна гледна точка тенденциите в несъстоятелността бяха по-последователни в целия регион. Най-силно нарастване на броя на фалитите се наблюдаваше в преработвателната промишленост, строителството и транспорта, което отразява чувствителността на тези сектори към условията на финансиране и колебанията във външното търсене. Въпреки че по-ниските лихвени проценти и забавянето на инфлацията донякъде облекчиха положението, по-слабата ценова мощ и забавеното въздействие на предишните ценови шокове продължиха да оказват натиск върху ликвидността, особено за по-малките фирми.
Прогноза за 2026 г.: Колебанията в енергийния сектор променят рисковата среда
В перспектива е малко вероятно всякаква видима стабилизация да се запази през 2026 г. Coface очаква рисковете от несъстоятелност в Централна и Източна Европа да се увеличат през 2026 г., тъй като нов енергиен шок ще окаже натиск както върху домакинствата, така и върху корпорациите. Рязкото покачване на цените на петрола и газа вече води до по-високи производствени разходи, свива маржовете и принуждава компаниите да поемат или прехвърлят нарастващите разходи в среда, в която търсенето остава нестабилно. Като нетен вносител на енергийни суровини, регионът остава особено уязвим.
Мерките за смекчаване на последиците като например ограничаване на цените на горивата или намаляване на данъците могат да осигурят краткосрочно облекчение за бюджетите на домакинствата. Те обаче водят до по-голям фискален натиск и потенциални рискове за сигурността на доставките. В същото време нарастващият брой на несъстоятелностите в Германия, най-важният търговски партньор на региона на Централна и Източна Европа, увеличава опасността от вторични ефекти чрез търговските връзки и веригите на доставки.
Coface очаква броят на фалитите на предприятия в Централна и Източна Европа да се увеличи през 2026 г., тъй като подновяващият се натиск върху разходите, външната зависимост и несигурността в икономическата политика поставят на изпитание устойчивостта на фирмите в целия регион.




