От днес по магазините в ихтиманската община потребителите могат да намерят местна марка брашно „Стипон“, произведено от шестима местни земеделски производители, решили да инвестират и в преработка. Това съобщи за синор.бг картофопроизводителят Тодор Джиков, който все още продължава да отглежда традиционния за Средногорието зеленчук. Освен картофи от доста години той сее пшеница, слънчоглед и други зърнени култури, защото разнообразяването на културите е основна практика в цялата страна.
Заедно с колегите си от региона предприемачът избира да произвеждат качествени австрийски сортове пшеница, подходящи за планински терени като тези в Ихтиманско, Самоковско и др. чиито хлебопекарни качества са много високи. Шестимата решават, че вече няма да предлагат продукцията си като суровина на търговците, а ще я натоварят с допълнителна стойност, преработвайки я на брашно, което да се търси от клиентите.
„Тестовете ни показаха, че мелничарските качества на брашното е много високо и ще се предпочита за погачи, баници и др. тестени изделия“, коментира Джиков. И понеже устойчивостта на бизнеса се постига не със субсидиране на сектора, а с осигуряване на пазари за готовата продукция, затова и шестимата предприемачи са разработили бизнес стратегия, при която ще разпространяват брашното първоначално в Ихтиманско и Самоковско. Самият Джиков произвежда зърно върху 4 500 декара. Съдружниците му също осигуряват необходимите количества, така че да засилят местното производство.
Първата премиера на местния продукт е направена в Ихтиман, а в близките дни - от 21 до 24 август, мелничарското брашно от Средногорието официално ще бъде представено и в Самоков.
Ще припомним, че за кратко преди няколко години председателят на Националната акоциация на картофопроизводителите НАК Тодор Джиков се пробва и като администратор, заемайки поста заместник министър на земеделието в един от служебните кабинети. Още тогава той застъпваше позицията, че пазарът е определящ за развитието на всяко земеделско производство и че субсидирането само изкривява пазарните отношения.
Днес Джиков припомня, че, докато производителите на картофи получаваха подкрепа по обвързаното с производството подпомагане, което се прилагаше у нас само в периода от 2015 до 2022 г., площите с картофи почти се удвоиха. И ако преди 2015 г. страната ни произвеждаше годишно картофи върху 50-60 хиляди декара, през миналия програмен период нивите с картофи бяха увеличени до 110 хиляди-120 хил. декара, точно заради субсидирането. Но след 2023 година, когато Еврокомисията спря това подпомагане за България, нещата се върнаха в изходната си точка и тази година отново сме на около 50 хиляди декара.
Затова и последните три години площите са ограничени. А и търсенето на родна продукция на вътрешния пазар остава силно ограничено. „Да не говорим за тази година, когато изкупните цени на българските пресни картофи се сринаха до печално ниски нива от 45-50 стотинки за килограм. Това направо съсече колегите, които наблягат на ранните сортове картофи“, коментира още Джиков.
На въпрос за прогнозите му за реколта през тази година, фермерът обясни, че заради студената пролет, късното засаждане на семената и дъждовете добивите ще бъдат изключително слаби. „Колегите започнаха да прибират късните сортове картофи преди две седмици, затова нямаме обощена информация. Но годината се определя като крайно лоша". Затова и производителят от Ихтиманско съветва бизнеса да се пренасочи към преработка на земеделска продукция - каквато всеки от фермерите реши. За да се успее обаче, е важно сдружаването в земеделието да започне да се развива, както отдавна го прилагат в цяла Европа, обощава Джиков.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
