Азотът, фосфорът и калият са три основни „стълба“ за успешното развитие на културните растения. Те са базовите макроелементи, които формират основната част на комплексните торове, а понякога съдържат и други полезни вещества. Правилното подхранване, както знаем, е залог за качествено развитие на всички култури.
Накратко, азотът е важен за растежа и развитието на надземните части на растенията, а впоследствие и за пълноценното формиране на завръзите. Фосфорът влияе върху растежа на кореновата система на разсада и повишава неговата продуктивност. Калият участва в метаболизма на протеините, насърчава усвояването на въглеродния диоксид и подобрява имунитета на растенията. Всички останали елементи са второстепенни, защото културите се нуждаят от значително по-малки количества от тях.
Ако използваме неподходяща почва или тор, тогава растенията могат да започнат да страдат от дефицит или обратно, от излишък на най-важните за тях вещества. Често този проблем се забелязва по външния им вид, нехарактерния цвят на листата, появата на петна по тях, както и други признаци.
В зависимост от пропорциите между основните елементи, те могат взаимно да си помагат или пречат. Второто е много вредно за растенията, особено във фазата на формиране на техните генеративни органи. Например калият и фосфорът, добавени в прекомерни количества, пречат на усвояването на други хранителни вещества, особено желязо, цинк и калций. Следователно, в допълнение към забележимите признаци на излишък на определени вещества, могат да се добавят и признаци на недостиг на други компоненти. Правилно подбраният комплексен тор при отглеждане на разсад ще помогне за минимизиране на рисковете. При сеитбата на семената, както и при последващото пресаждане на постоянно място, е важно да се осигури оптимална температура – особено на почвата. Този показател влияе съществено върху скоростта, с която растенията усвояват хранителните вещества от почвата.
Признаци при проблеми с азота
Този елемент отговаря за увеличаване на зелената маса. Следователно, ако разсадът има недостиг, той започва да изостава в развитието си, стъблата изтъняват, а листата издребняват. Постепенно по тях се появяват признаци на хлороза – избледняват, пожълтяват, а след това падат. Можем да коригираме ситуацията, като подхраним с комплексен тор за разсад, в който преобладава азотът.
Коренно противоположна е картината при излишък на азот. Разсадът отглежда активно зелена маса, листата стават едри и гъсти, а стъблата и страничните разклонения са много мощни. Растенията придобиват наситено зелен цвят. За нормализиране на баланса се добавя комплексен тор, който не съдържа азот или дървесна пепел.
Признаци на недостиг или излишък на фосфор
Дефицитът на фосфор води до необичаен цвят на разсада най-често лилав, а при някои култури дори червеникав. Промяната започва обикновено по края на листата, но може да засегне цялата повърхност.
Недостигът на фосфор и азот показват сходни признаци – забавен растеж, дребни листа, тънки и къси разклонения. За подхранване се използва суперфосфат, като 3,5-4 г се разтварят в 1 л вода, а това количество е достатъчно за поливане на около 40 растения.
Излишъкът на фосфор при разсада не се установява веднага. Отначало растенията рязко увеличават развитието си, защото елементът ускорява метаболитните процеси в растителните клетки, но същевременно по листата се появяват некротични петна и те започват да изсъхват. Кореновата система на разсада активно нараства.
При някои растения се появява междужилкова хлороза – самият лист пожълтява, а жилките остават зелени. Важно е да отбележим, че „прехранването“ с фосфор се наблюдава изключително рядко при разсада. Ако това се случи, тогава може да се компенсира с другите два важни елемента – азот и калий. Например, като разтворим 1,5-2 г калиев нитрат в 1 л вода и изливаме по 1 чаена лъжичка на всяко растение след поливане. При разсада признаците на излишък на фосфор, ако са налице, то те са незначителни в сравнение с възрастните растения.
Проблеми с калия
Дефицитът на калий, по аналогия с фосфора, може да се забележи към средата на вегетационния период, но понякога има отделни признаци и при разсада. Листата са деформирани, набръчкани и извити по краищата – по-често навън. Върху тях се появяват жълти, а при по-старите растения кафяви петна, особено забележими по краищата. Стъблата остават тънки и крехки. Можем да компенсираме недосига с калиев сулфат в малки дози – 1 г на 1 л вода и изливаме по 1 чаена лъжичка на всяко растение след поливане.
Излишъкът на калий, както и фосфор, е възможно само при неправилен избор на почва или подхранване. Сигнал за това е пожълтяване на листата между жилките и много рядко – поява на некротични петна и преустановяване на растежа.
За коригиране състава на почвата, тя трябва да се подкисели, като се използва течен тор с преобладаване на азот и се разхлаби. Важно е да се внимава за кореновата система – не трябва да се наранява.
Излишъкът на калий при разсада често провокира недостиг на калций. Проявява се в огъване на листата и червено-кафяви контури. За бърза корекция на ситуацията се прилага листно торене с калциев хелат и добавяне на бор. Друг вариант е третиране с тор на базата на калций и бор, предназначен за разсад или стайни растения.
