„За първи път през миналата година видях с очите си търговците на тържищата да фактурират продажбите на лимони по 1,20 -1,50 лева за килограм, каквито са реалните цени. За жалост, това изветляване се случи за кратко и приключи след едномесечната акция по борсите, която ние като производители на оранжерийни зеленчуци предизвикахме, а държавната администрация проведе в цялата страна. Два дни, след като данъчните и икономическата полиция се изтеглиха от тържищата, там автоматично се върнаха мургавите търговци, които търгуват без документи и извиват ръцете на фермерите, диктувайки ниски изкупни цени“. Думите са на производителя на оранжерийни зеленчуци от Мало Конаре Иван Кабуров, който отдавна развива семейния си бизнес и въпреки проблемите в сектора упорито се бори за правата на реалните фермери.
МЗХ публикува наръчник за интервенции за директни плащания за кампания 2025
Срещаме производителя на третата Национална конференция на производителите на плодове и зеленчуци, проведена в Пловдив, където членовете на браншовата организация се срещнаха с четирима министри, за да поставят остро наболелите си проблеми и да предложат решения, които биха спасили от изчезване този „чувствителен“ подсектор от селското стопанство. Поводът за интервюто с Кабуров са антидъмпинговите мерки, обещавани да се случат по веригата от полето до трапезата, след като и българските потребители подеха акциите на бойкот срещу големите търговски вериги, драстично повишили цените на основните храни от началото на годината.
На въпроса какви са очакванията на фермера от акциите между данъчните (Националната агенция по приходите - НАП), митниците и пътната агенция (Агенция „Пътна инфраструктура“), насочени да следят влизащите камиони, чиято продукция трябва да бъде обмитена, Кабуров посочи, че одобрява подобна мярка. Само че, подобно на колегите си от бранша, той категорично настоява акциите да не бъдат кампанийни, защото ефектът от тях би бил нулев.
За да не бъде голословен, фермерът даде пример с 2024 година, когато през пролетта, по инициатива на браншовите организации всички борси и тържища за плодове и зеленчуци бяха блокирани от представители на НАП и представители на икономическа полиция. „Още в първите дни изчезнаха от борсата и така наречените „производители със зелени картончета“, и търговците, които не фактурират продажбите си. След 7-я и 8-я ден обаче започнахме да се нареждаме ние, реалните земеделски производители, които имаме касови апарати, бонове и фактури, с които да доказваме произхода на своята продукция. Продукцията ни обаче не чакаше и ние трябваше да продаваме, само че първоначално търговците се скриха и ние загубихме, защото до 15-я ден нямаше кой да изкупува стоката ни и доста зеленчуци отидоха на боклука. След като видяха, че НАП не си отиват, след 15-я ден търговците се върнаха и започнаха да купуват от нас, но вече с касови бонове и фактури – отвориха складовете вносителите на вносна продукция. Тогава за първи път видях да фактурират лимони и други подобни плодове на 1,20 е 1,80 лв. за кг. Вносителите започнаха да продават на реални цени, защото на входа и на изхода на тържищата имаше представители на НАП. Така продължихме до 25-я, 30-я ден и забележете – държавата си получаваше ДДС-то върху реалните цени, защото проверяващите бяха там. Само, че те останаха само месец и веднага, след като се махнаха от тържищата, нещата бързо се върнаха в старото положение. Именно затова се притеснявам, че и тази година ще се получи същото – докато трае бойкотът на веригите, ще има някаква защита за българските производители“.
Кабуров и неговите колеги настояват държавата да засили контрола на тържищата с постоянно присъствие на НАП, защото ефектът ще бъде двустранен – не само, че националният бюджет ще получава сериозни приходи от търговията с плодове и зеленчуци, но и земеделците ще разчитат на реална цена за произведените домати, краставици, пипер и др.
Още от предложенията на Иван от Мало Конаре
Според Иван точно сега е назрял моментът държавните управници да въведат и отдавна предлаганото от фермерите искане – българските производители на пресни плодове и зеленчуци временно да бъдат освободени от данък добавена стойност (ДДС). “Ако премахнат ДДС за 2-3 години например, секторът ще се узакони и това ще бъде усетено за държавния бюджет“, смята още фермерът. И даде пример с хлебопроизводителите, където сивият сектор беше премахнат.
Второто искане на бранша е да се криминализира преопаковането на вносна продукция и продажбата й с етикети „Произведено в България“, защото тази практика е масова, а реално това е сива икономика, която убива реалното производство. Следващите мерки, които вече зависят от бранша, са свързани с кооперирането в сектора, като министерството да даде рамо за това сдружаване. „Ако производителите и търговците се обединят, като водещи бъдем ние, земеделците, тогава и цените в магазините ще бъдат напълно нормални“, обяснява Кабуров. Специално за българските потребители той подробно разясни точно в какво се изразява извиването на ръце по отношение на плащанията по веригата, прилагани към земеделците от страна на прекупвачите.
„Преди 15 дни засадих краставици в оранжерията, само че моята дейност реално започна много по-рано. За да стигнем до пазара, ние минаваме през 80 дни на разходи, поет риск и много главоболие, докато произведем килограм крастивици за пазара. Защото разходите започват още от засаждането на семето и отглеждането на разсада, мине се през разходите за гориво и отопление, поливането и работната ръка, та чак до края на март, когато очакваме първата реколта. Тоест, аз съм работил поне 40 дни да отгледам разсадите и още 45 дни за реколтата, за да получа цената за един килограм продукция. Само, че при изкупните цени, които ми предлагат в момента, моята печалба на килограм е 10 стотинки, докато печалбата на търговеца е 50 стотинки. Само, че неговите 50 стотинки той си ги получава в рамките на един ден продажба. А моите 10 стотинки са за 80 дни работа. Искам да обясня на потребителите защо огромните начисления на търговците са равни на кражба на нашия земеделски труд". Икономическата логика за формиранета на търговските надценки неслучайно казва, че те са процент от изкупната цена, докато у нас се движат от 100 до 200 процента. Именно затова на стопаните им е нужна закрила от държавата, която чрез контролните си органи е редно да се намеси. В противен случай натискът върху бранша ще намножава фалитите, а вносът на зеленчуци и плодове в страната може да стине и стоте процента.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
