И тази пролет производителите на зеленчуци от равното Тракийско поле водят неравностойна битка със спекулантите по пазарите, които подбиват цените на родната продукция с нерегламентиран внос на домати, краставици или на плодове, предлагани като български. За последните 5-6 години законно действащите фермери са притиснати до стената от този неконкурентен бизнес модел, в резултат на което голяма част от тях фалираха, а други – намалиха силно площите си.
И понеже цялата земеделска общност за пореден път е в очакване на новото правителство след поредните избори, потърсихме позицията на истинските стопани. Пред синор.бг производителят от Мало Конаре Иван Кабуров, чийто стаж като земеделец датира от десетилетия, е сред малкото зеленчукопроизводители, които се занива и с оранжерийно производство. Затова и първият ни въпрос е свързан с този бизнес, който пострада изключително много от кризата през последните две години.
Г-н Кабуров, какви зеленчуци засадихте тази пролет и дали покрихте разходите си, на фона на скъпите горива?
За мен, оранжерийният бизнес в България има изцяло социална функция, защото чрез него реално не постигаме печалба. Всичките ни приходи отиват изцяло за издръжката на постоянно заетите на трудови договори около 15 души. По този начин си задържаме работниците, за да не избяга в чужбина. И тази година заради скъпите горива заложихме първите оранжерийни краставици сравнително късно, когато пазарът беше залят от вносна продукция. Затова и нашите зеленчуци бяха пуснати значително по-късно. Вече приключихме с първата култура и засадихме домати, които очакваме да излязат на пазара през юли. Колкото до цените на пазара, за пореден път ние се конкурираме с вноса от трети страни, който подбива нашето производство.
И понеже тази тема я повтаряме от 5-6 години, но без успех, лично аз няма да се уморя да търся съдействие от страна на управляващите, които имат задължение да решат този наболял за градинарите проблем.
Очевидно липсва чуваемост, а българската продукция е на път съвсем да изчезне от родния пазар. Обяснете къде е заровено кучето?
И тази година основният проблем на реалните производители, каквито сме ние, е, че на пазара се конкурираме с така наречените притежатели на „зелени картончета“, повечето от които обаче са фиктивни производители. Не ги слагам под един знаменател с малките градинари, които са освободени от ДДС при обороти до 100 хил. лева годишно и които имат право на подпомагане. Проблемът е в това, че тази преференция беше насочена като стимул към най-малките, но беше силно изопачена от търговци по пазарате, които се снабдиха с подобни картончета. Те не издават фактури и не издават касови бонове, а формално се регистрират като земеделски производители, които уж обработват 5 или 10 декара, но в същото време целогодишно продават на пазарите в градовете не собствената продукция, а вносна, която се обмитява на ниски цени. Така те подбиват нашите цени – защото себестойността ни като реални земеделци е по-висока от онази, на които се обмитяват доматите и чушките, идващи от съседните държави.
Кабуров към Вътев - имаме идеи за справяне със спекулата
А тези хора крадат и от държавата, защото не внася данък добавена стойност (ДДС-то). Ще дам един пример. Ако доматът струва, да кажем, 3 лева за килограм, аз, след като платя данък добавена стойност (ДДС-то) от 20 процента, ще трябва да сложа цена от 3,60 лв. Докато този, който спекулира, че е земеделски производител със зелено талонче, той не вкарва тези 60 лева в бюджета. И в същото време неговата печалба е по-голяма от моята, защото моята продукция трудно ще бъде продадена, защото е по-скъпа с 60 ст. повече от неговата, докато неговият доход остава 3 лв. Именно затова от години нашият бранш се бори срещу тези схеми, за да може секторът ни бъде изсветлен и да имаме равен старт в конкуренцията.
Как според вас, тези спекулативни канали за източване на бюджета ще бъдат преборени?
Още веднъж искам да бъда разбран - нашият проблем не е в преференцията, която се дава на малките земеделски производители, защото има логика те да са освободени от ДДС. Големият проблем е в спекулантите, които продават по сергии, пазари и целогодишно купуват и препродават вносни плодове и зеленчуци, а не лично произведени от тях. Придобивайки „зеленото талонче“, спекулантът е излъгал при декларирането, че върху тези декларирани от него 10-декара той отглежда поне 5-6 вида зеленчуци. Няма такъв земеделски производител, който от 10 декара целогодишно да вади зеленчуци на пазара. Това е чиста злоупотреба с правата, дадени от държавата на реалните зеленчукопроизводители и за това настояваме за справедливост.
Защо според вас промените не стават?
Докато липсва проследяемост на произведената в България продукция, тези канали ще си продължават. Хората, които реално работим на пазара, останахме толкова малко, че вече се познаваме не само в своите области, но и извън тях. Неслучайно предишният земеделки министър Кирил Вътев при срещите си с нас дебело подчертаваше, че е важно да се осигури проследяемостта от полето до магазина и трапезата. Защото с българските зеленчуци ние храним децата и внуците си и трябва да им гарантираме необходимото качество.
Как розовата мечта на Венци Петков от Мало Конаре "излетя" за Великобритания
Министър Вътев искаше да превърне теорията в практика и наистина започна да работи в тази посока. Но сам, без подкрепата на контролиращите органи в земеделското и финансовото министерство, е ясно, че той като една птичка не може пролет да прави. Затова всички ние очакваме от бъдещия кабинет най-после да се въведе реорганизация в цялата структура на контрол.
Каква е идеята ви за това преструктуриране?
Нашата препоръка е, ако има преференция за зеленчукопроизводството, то тя да се дава само за реални земеделци – ето, сега със сателитните системи за наблюдение, които са въведени по повод европейското подпомагане, може лесно да се види тези със зелените картончета отглеждат ли нещо в своите градини. Електронната система затова е единна, за да служи на всички – ако достъп до тях имат проверяващите по пазарите, тоест данъчните, тогава сивият сектор просто ще изчезне.
Когато има такава единна система за контрол, нашето предложение е поне за две години след регистрирането на нов производител на плодове и зеленчуци, той да бъде освободене от ДДС. Ако тази преференция се въведе, тогава ще престанат да препакетират като български внесените от Турция, Македония или Гърция плодове и зеленчуци.
В момента зеленчуците, които излизат от нашите оранжерии, се пакетират от нас и се транспортирани в хладилни камиончета. Докато вносните зеленчуци се пренасят в бусове, без да е ясно какво е превозвано в тях преди това – дали не е имало химикали примерно? Недопустимо е в тези бусове след това да транспортират зеле или дини – без никаква дезинфекция!
Не се чудете защо нашите зеленчуци са по-скъпи от техните. Всички ние сме инвестирали първо в пакетиращи машини, после в хладилни камиони, накрая в евростандарти. И всичко това, за да спазим европейските изисквания. Да не говорим за новите изисквания по Зелената сделка. И там са нужни инвестиции от наша страна, но това не се обяснява и хората си мислят, че фермерите искат единствено субсидии. Със зелената сделка ние ще гарантираме още по-голяма сигурност за опазването на природата, за качеството на храните. Както от нас се изисква да сме отговорни, така и от администрацията трябва да изискаме отговорност, защото нелегалният внос от Албания, Турция и другаде е третиран с препарати, които са забранени в ЕС. И всичко това работи в ущърб не само на нас, но и на всички държавни служби, защото те пък трябва да проверяват подобен внос. Защото, пак повтарям, нашите деца трябва да се хранят с качествени и проверени плодове и зеленчуци – а за това е нужна правилно отношение на всички по хренителната верига.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
