Чрез химични анализи е установено, че в състава на растенията влизат голям брой химични елементи – повече от 70. За нормален растеж и развитие на едно растение са необходими около 20 елемента. Количествената потребност от всяко едно хранително вещество е различна и нито един елемент не може да бъде заменен с друг. При недостиг на който и да е елемент или микроелемент, нито едно растение не може да се развива нормално.
Когато отглеждаме зеленчукови, овощни, ягодоплодни или декоративни култури, ние подхранваме растенията с торове, съдържащи основно азот, фосфор и калий и по-малко с микроелементи, но те трябва да присъстват в почвата в необхидимите количества.
Органичните хранителни вещества, внасяни с остатъците от корени, листа, както и органичните торове (оборски, птичи и др.), които добавяме, съдържат всички необходими хранителни вещества, но основната част от тези елементи е във форма, недостъпна за растенията.
Какво трябва да направим?
Наши помощници, които минерализират хранителните вещества от органичните съединения, като ги преобразуват от недостъпна в достъпна за растенията форма, това са почвените организми или почвената биота.
Броят на почвените организми в 1 г добре обработена почва може да бъде изчислен на милиарди, а общата маса на 1 хектар може да достигне 10 т. В по-голяма степен това са микроорганизми (бактерии, гъби, водорасли), а също животински организми – червеи, инфузория (опашато чехълче) и др.
Почвените организми разграждат попадналите в почвата мъртви останки от растения, животни и органични торове. Част от органичната материя се минерализира напълно, а друга част се преобразува под формата на хумусни вещества и живи тела на почвени организми. В почвата живеят също азотфиксиращи бактерии, способни да абсорбират азот от въздуха и да го преобразуват във форма, достъпна за растенията.
Високата биологична активност на почвата спомага за увеличаване на добивите от градинските култури при равни други условия. Ролята на микрофлората в почвата е важна, но не трябва да се надценява.
Във всичко хубаво винаги има едно „но“
В почвата винаги има и патогенни микроорганизми, които са причинители на различни болести. При благоприятни условия и правилен сеитбооборот на културите здравите растения рядко са податливи на болести.
Когато една култура се отглежда в продължение на много години на едно и също място, получава се натрупване на патогени, възбудители на бяло и кореново гниене, галови нематоди, фитофтора, паяжинообразуващи акари и други болести, както и вредители. Често растенията не са способни да устоят на голямото количество патогенна микрофлора, а резултатът е загуба на реколта.
Ако почвата е силно замърсена, трябва да се вземат необходимите мерки. Те са следните:
– подмяна на горния почвен слой на дълбочина 5-10 см;
– дезинфекция на почвата, която се провежда по различни методи.
Биологичният метод за дезинфекция на почвата се състои в използване на микроорганизми и техните метаболитни продукти за потискане развитието на вредните организми. За тази цел може да се използват биологични препарати: Фитоспорин, Натуралис и др. Те са екологично чисти и безопасни за човека и околната среда и намират все по-широко приложение.
Най-бързият, ефективен и в същото време най-вреден и опасен за хората и околната среда е химичният метод. Той се основава на използването на различни химични съединения, които са токсични за насекомите и микроорганизмите. По света се използват около 1 000 химични съединения като активни вещества, на базата на които се произвеждат огромен брой пестициди. В същото време те унищожават и много полезни микроорганизми, което налага използването им само в екстремни случаи. След използване на химични препарати трябва да се внасят бактериални торове. Характерното за тях е това, че не съдържат хранителни вещества, а само почвени микроорганизми, полезни за растенията.
Органичните торове (оборски тор, компост, хумус и др.) съдържат големи количества почвени микроорганизми и в същото време храна за тях. Трябва да имаме предвид факта, че всеки химичен препарат има период на разпадане, а бактериалните торове трябва да се внасят само след пълно разпадане на пестицида.
