Пчелните популации преживяват сравнително добре в градска среда. Не без основание този факт се отдава на наличието и поддържането на цъфтяща паркова растителност. Проблем при градските условия, често с фатален изход за отделни индивиди, е възможният сблъсък с движещи се превозни средства. Един от положителните примери, които съм наблюдавал за пчелин в града беше този на господин Тодор Недялков (вече покойник), когото имах честта да познавам. Той отглеждаше кошери до пристанище „Бургас”, без проблеми. Но трябва да се има предвид, че човекът беше квалифициран, грамотен, потомствен пчелар. Не е за аджамии тая работа!
Първата част на текста за здравето на пчелите
Световна известност придоби пчелинът, разположен на хълма Монмартр в Париж. Макар че повечето от улиците на този град са лишени от дървета, то за сметка на това и в допълнение към парковете в Париж изобилстват цветята, храстите и пълзящите растения по фасадите и покривите на сградите. Убеден съм обаче, че разполагането на пчелни кошери по високите етажи, покриви на сгради и др. е крайно неудачно решение. Предизвиква стрес и изисква немалко допълнително физическо усилие за натоварената с нектар и прашец пчела. Струва ми се, че това няма как да го знаят едни млади, красиви момичета, позитивни и усмихнати, които телевизиите показват от време на време. Изглежда, че същите – позитивните, никога не са виждали как, когато пашата е богата, пчелата „тупва” тежко претоварена върху прелетната дъска (прелката) пред входа на кошера.
Затова държа да се знае, че високите етажи не са добро решение, освен ако на същото етажно ниво не се създаде биосфера с подходяща цъфтяща растителност. Например цветя и декоративни храсти с продължителен период на цъфтеж, в съчетание с поликултура от зеленчуци, ягодоплодни и други подходящи културни видове. Не че такъв подход е невъзможно, но бих то нарекъл „екзотика” без особен икономически ефект. Като хоби и за удоволствие от изкуствено създадената „естествена” среда – става.
В САЩ броят на пчелните колонии беше редуциран с над 50% като резултат от интродукция на паразитни акари (Varroa destructor) на континента, интензивна употреба на пестициди, индустриализирано, мобилно опрашване, прекомерна експлоатация на семействата и други фактори, като разбира се и унищожаването на естествената растителност в земеделските райони. Опитът за компенсиране на загубите от пчелни колонии чрез внедряване на „африканизирани” кръстоски между европейската A. mellifera и африканската медоносна пчела Apis mellifera scutellata се оказаха неудачни. Сега се оценяват като неприложими за САЩ поради мобилния характер на използваното там пчелно опрашване за голяма част от културите. Вносът на пчелни кошери от Израел имаше временен ефект. Последните също загиваха в условията на монокултурно хранене и липса на естествена, алтернативна паша през по-голяма част от сезона.
Конкретен пример е обширен район в Калифорния, от около 240 000 ха (2 400 000 декара), зает с промишлени насаждения от бадеми. Културата е изключително доходоносна, а условията благоприятни. С увеличаване на промишлените насаждения от бадеми обаче изцяло е ликвидирана естествената растителност. Затова сега там липсват не само медоносни пчели, но поради отсъствие на естествена цъфтяща растителност липсват и диви насекоми-опрашители. Това налага 84% от пчелните кошери на САЩ всяка година да се транспортират към и събират в Калифорния за периода на цъфтеж и опрашване на бадемовите цветове. Наемът за кошер варира от 130 до 200 $ за същия период. Освен стреса от преместването и пътуването със стотици и хиляди километри приспособяването на ново място, последвано от връщане и подлагане на същия стрес, масовата „конгрегация” на пчели от цялата страна води до обмен на зарази и разпространение на болести, към всички части на страната. Популациите от пчели отслабват, а резултатът вече не изненадва никого. Колкото до наличието на известна токсичност на бадема спрямо пчелите, тя се явява допълнителен фактор, засега по-малко познат извън научната общност.
Част от предприеманите в САЩ, Канада и Европейския съюз мерки са насочени към използване на по-малко интензивни форми на земеделие и редуциране на зависимостта на земеделието от употребата на пестициди. Популяризира се контролирано заплевеляване на културите с цъфтящи плевелни видове. Препоръчва се поддържане на естествена цъфтяща растителност около обработваемите терени. Експериментира се и се предлага като решение, паралелно отглеждане в посевите и насажденията на пояси от различни, цъфтящи, тревисти растения, в т.ч. предпочитани от пчелите медоносни видове. В тях пчелите биха намирали допълнително паша за по-продължителен период и предполагаемо убежище при провеждане на химични обработки на културите.
Изследвания в тази насока показват, че структурни промени в ландшафтното разпределение на културите със запазване и/или внедряване на диви растителни формации повишава видовото разнообразие от пчели и насекоми-опрашители.
Германия, предимно в западната си част от години предприема стъпки към изкуствено възстановяване на Тевтонската гора от миналото, като така внедрява своеобразна форма на агролесовъдство на сравнително обширни територии. Франция отчита като негативен фактор за пчелните популации изкореняването на естествената растителност и освобождаването на обширни терени за земеделски цели след Втората световна война. Голяма част от естествените обитания, заети с гори, храсти, треви и цветя, ливади и пасища в съседство със земеделски земи бяха „разчистени” от естествена растителност и освободени за земеделски култури. Нарушена беше целостта на част от т.нар. бокаж (bocage) – ниви, ливади и пасища, съчетани с малки гори или обградени с пояси от дървета и храсти, оформящи жив плет.
Последният очертава границите на собственост, но също ограничава ветровата ерозия и служи като резервоар на биоразнообразие. Растителността там беше изкоренявана, а земята под нея – разоравана и превръщана в обработваема. Аналогия с нашите синори, ликвидирани долу-горе по същото време. В резултат, относително големи територии останаха без естествена растителност и без източници за алтернативна паша за пчелите и дивите опрашители. По тази причина към момента се наблюдават региони, в които медоносната пчела не вирее. Те се разширяват и очевидно не е далеч времето, когато ще се слеят в по-обширни зони, лишени от опрашители.
Интересно е да се проследи състоянието на пчелите и пчелните семейства в районите, където бокажът е все пак съхранен в качеството на полезащитни пояси, главно в по-северните и изложени на ветрове райони на Франция, Германия, Ирландия. В България, освен в Добруджа, подобно ландшафтно структуриране може да се види по северните „яки” на Беласица – доскоро тютюневи ниви, по терасирани наклонени терени, около канали и пътища, и др. Липсват обаче целенасочено събирани данни за въздействието на тези пояси върху състоянието на пчелните колонии и появата на синдрома, ще го нарека „масова смърт” на пчелите.
В България практиката от 1960-те до 1980-те години бе тихомълком да се изкореняват гори в Лудогорието и другаде, и се превръщат в необявена пред държавата орна земя. Така районът се конкурираше и често побеждаваше Добруджа в социалистическото съревнование по зърнодобив. Процесът на изкореняване (да не се бърка със сеч) и разчистване на терени за земеделски цели е исторически значително по-стар. Практически за последните 800 и повече години е ликвидирана Великата българска гора (Magna Silva Вulgarica). Приема се (според участници в кръстоносните походи от Средните векове), че тази гора е обхващала пространствата между днешен Белград и източния край на прохода Траянови врата, но очевидно е била част от значително по-обширни горски масиви, покриващи територии на цялата страна – Северна и Южна. Говори се за гори от Черно море, през цяла Европа, та до бреговете на Атлантика.
Всъщност границите на несъществуващите вече гори на континента и у нас могат да се установят сравнително лесно и с голяма точност, в случай, че решим да възстановим части от тях. Ще се наложи, гаранция давам. Към този материал ще се върнем пак на следващ етап, когато обсъждаме зверската експлоатация на почвите и загубата на почвено плодородие. Т.е. не само с пчелите има проблем. Трябва да се знае, че те за 4 600 години, откакто са одомашнени в Древния Египет, пчелите са преживели три глобални застудявания и три глобални затопляния на климата. Един от факторите за това със сигурност е било наличието на достатъчен, естествен хранителен ресурс – разнообразна паша върху разнообразно, цъфтящо биоразнообразие. През стари времена, за да извади мед и восък, пчеларят е изгарял кошера – плетения кош – заедно с пчелите в него. Сега, макар и в „Дадан-Блат”, или точно поради тази причина, пчелите са поставени пред качествено нови предизвикателства. Обобщих ги преди десетина години като „пестициди, патогени и съпътстващи стрес-фактори”, в комбинация с недостатъчно възможности за алтернативна паша.
Да погледнем какво се случва с растителността у нас. От една страна животът в села и градища замира. Природата ги окупира. Естествената растителност се възстановява, като обхваща населени места отвън – навътре и обратно. Пръв тръгва поветът (вече няма кошничари), следва го акацията. Тя уж била „инвазивна”, но се заменя с дъб, явно по пътя на естествената сукцесия на видовете. Значи има шанс – има ли цъфтяща, дива растителност, ще има и опрашители. До тук беше от едната страна. А от другата, и в противовес, нашият зърнопроизводител разорава целини, ливади и пасища, променя цели ландшафти, заравнява долове и оврази, изкоренява дървета и храсти. Милост няма! България била богата на земни форми. Беше. И така, у нас тенденцията е всичката земя да се превърне в орна: европейски субсидии на декар площ да падат! Ама, да им ги плащали на произведена/реализирана продукция, предлага едно юристче. Глупости! Нали тогава и почва няма да остане. Знаеш ли какво е пустиня, млади ми читателю?
Така или иначе, няма ли ливади, няма ли цветя, дървета, цъфтящи растения – няма и пчели. И диви опрашители няма. Сред тях от най-съществено значение за опрашването са социално живеещите диви пчели. Има данни, че посещавайки едни и същи цветове, последните повишават ефективността на опрашването от култивираните пчели и като цяло повишават двойно ефективността на насекомното опрашване.
Известно е още, че дивите пчели гнездят най-често в хралупи на по-стари и фактически болни дървета. Този факт предполага преосмисляне на целите и евентуалните ползи от провеждане на санитарна сеч в горите. Би било целесъобразно санитарната сеч да се извършва селективно, с оглед на опазване на дърветата, в хралупите на които гнездят диви видове пчели. Значение за опрашването имат още земните пчели, живеещи в колонии, главно на необработваеми, целинни терени. Броят на индивидите в една колония възлиза на около 30 до към 100 индивида, несравним разбира се с този на кошер с около 50 000 медоносни пчели. Съществуването на целинни места с естествена тревна и друга растителност, разбира се, е също част от решението на проблема.
Да се върнем на мерките за опазване на пчелите и другите опрашители. Основно съм ги формулирал и обобщил другаде. Тук бих добавил като отговорност на държавата въвеждането на стимули и задължителни изисквания за професионално обучение на пчеларите, особено комерсиалните, отглеждащи пчели с търговска цел – за пчелни продукти и/или за опрашване на земеделски култури – възможно е и у нас да стигнем дотам кошери да се отдават под наем за периода на цъфтеж. Ще цитирам само едно мащабно изследване, проведено на територията на 17 европейски държави и включващо 5 798 пчелни стопанства. Установено е, че загиване на пчелни семейства, особено през зимния период се наблюдава преобладаващо в пчелини, стопанисвани от непрофесионални пчелари и от такива, за които пчеларството е хоби. И обратно – в стопанства, ръководени от професионалисти се констатира два пъти по-малко загиване, както и липса на болни, или в лошо състояние пчелни кошери.
На базата на казаното дотук от значение е да обощим, че е важно да се избягва монотонната, „монокултурна” диета в храненето на пчелите. Тя често е резултат на паша върху един-единствен растителен вид (земеделска култура) за по-кратък или по-продължителен период от време. Отглеждане на повече и разнообразна цъфтяща растителност в придворните градини и местата за отдих. Популяризиране на пчеларството в урбанизираната, градска среда и други населени места. Наред с това и за увеличаване на общия брой на пчелните семейства, трябва да се създават условия за насърчаване и популяризиране на традиционното, любителско пчеларство. То би могло да осигури не само задоволяване на личните потребности от пчелни продукти, но и по-качествено, и устойчиво опрашване на отглежданите културни растения в семейните, придворни градини, както и на културите на полето.
Неотдавна Негово Величество Чарлз III, един от големите визионери на нашето време, ако аз мога така да се изразя, постави въпроса за смисъла и реалния екологичен ефект от редовното окосяване на тревни площи около магистрали, пътища, места за отдих и развлечения, и пр. Не, че за България това е съществен проблем, но тъй като и по тази тема ще има мнения „за” и „против”, може би не е излишно да се помисли за един оптимален баланс.
Трайното и устойчиво решаване на проблема със загиване и намаляване на броя на пчелните семейства трябва да се разглежда в контекста на продължаващото изчерпване и разрушаване на естествените, производствени ресурси на съвременното земеделие. Упадъкът в популациите на опрашителите е само една от предпоставките, налагащи разработване и внедряване на принципно нови форми и системи на земеделско производство в страната и извън нея. Перспективите в тази насока се свързват с ограничаване на обработваемите площи, изменения в ландшафтно устройство на земеделските терени, възстановяване и консервиране на естествените екосистеми, и природни местообитания за опрашители, и други полезни видове, ограничаване на зависимостта на земеделието от синтетични пестициди и торове. Изисква се целенасочена научноизследователска работа.
Разнообразен, устойчив и достъпен хранителен ресурс, както за медоносната пчела, така и за дивите видове-опрашители може да осигури чрез изграждане на мозайки от култури, които цъфтят по различно време, запазване или възстановяване на влажни зони и необработваеми терени с естествена, или избирателно подбрана растителност. Култивиране на разнообразна цъфтяща растителност под формата на крайпътни, противоерозийни или ветрозащитни пояси, живи огради около обработваемите площи, около напоителни канали и пътища, други технологични решения, интегрирани в различни форми на биологически разнообразната агроекосистема на бъдещето.
Доцент доктор Ценко Въчев
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”
