Кафявата мечка (Ursus arctos) е вид с най-висока защита в България и в Европа. Според Директивата на ЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна видът кафява мечка е под строга защита и това изискване е въведено в България още през 2002 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) следи за стриктно спазване на законодателството, като съчетава защитата и управлението на вида с нуждите на хората, които живеят и работят в неговите местообитания, съобщават от МОСВ.
За предотвратяване на последиците от възможен конфликт между мечката и местните общности, след 2007 г. МОСВ прилага механизъм за заявяване, установяване и изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини. Ощетените стопани трябва да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин.
За определяне на щетите са утвърдени правила, съгласно които наличието й от защитения вид и съответните обезщетения се установяват от комисия, която включва представител на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или дирекцията на Националния парк (ДНП), на чиято територия е настъпила щетата, Държавно горско/ловно стопанство и ощетеното лице. Този, който подава жалбата, трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото. Установява се дали са взети всички възможни превантивни мерки за опазване съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Щетата се изплаща по публикувани пазарни цени.
Ефективното опазване и управление на кафявата мечка следва да се извърша на базата на коректни данни за размера на популацията.
За тази цел за първи път в България започва изпълненото на проект за ДНК мониторинг на кафява мечка. Той ще се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), горските предприятия и националните паркове. ДНК анализите и изследванията ще се извършат в Словения, в една от най-добрите лаборатории за подобен род доказване. Пробите ще бъдат събирани от екскременти.
Проектът е финансиран по Програма „Околна среда 2021-2027 г.“. ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид. Реализирането на проекта ще се осъществи в рамките на две години, като в момента представители на ИАОС и горските предприятия са на обучение в Словения за начините на събиране на проби, съхранението им и подаване на данните. С цел да се осигури пълнота на данните, пробите ще бъдат събрани още тази година от цялата територия на страната и изпратени за анализ и обработка. Резултатите ще помогнат за опазването и ефективното управление на вида.
РИОСВ и ДНП подпомагат местните власти в районите с меча популация да предприемат мерки за намаляване на щетите върху животни и пчелини за съвместно изпълнение с горските стопанства и ловните сдружения, неправителствените природозащитни организации и представители на местните общности. Най-често щети се наблюдават в райони, в които животните и хората имат общи местообитания. Това са кошари високо в планината, малки високопланински села, които са напълно или частично обезлюдени и др. През последните три години МОСВ е предоставило средства на съответните регионални инспекции за закупуване на електропастири, които са предоставени на част от собствениците на обекти в райони на местообитания на мечки.
В райони с по-голям брой мечки, какъвто е този в Родопите, има и сформирана специална група за бързо реагиране, която се отзовава на сигнали за причинени щети и съдейства на местните хора. Групата е съставена от местни жители, ветеринарни лекари, които са обучени за установяването на щетите и за възможните мерки, които следва да се предприемат. Тя работи на територията на Родопите от повече от 10 години.
По-голяма активност на мечките се наблюдава през пролетта, тъй като след края на хибернацията животните са гладни и търсят храна. Възможно е тази година да има по-ограничено количество храна за животните, защото началото на пролетта беше студено.
МОСВ призовава да се взимат охранителни мерки при отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка. На първо място, сметищата като източник на “лесна храна” създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани инциденти. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на животни и храненето им с отпадъци.
Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда (електропастир). Предимствата на електрическите огради са, че се изграждат по-лесно и бързо в сравнение с обикновените огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат използвани в отдалечени райони, далеч от пътища и населени места и предотвратяват неконтролираното движение на животните. Храненето на малки мечета, особено в близост до населени места, също е опасно. Те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки, които неизбежно ще нанесат щети.
