През 2015 година доцент доктор Ценко Въчев от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” синтезира в резюмето на една неголяма монография основната причина за загиването на пчелите. „Причините за загиване и намаляване на броя на пчелните семейства трябва да се търсят в съвместното действие на различни по характер агенти – пестициди, патогени и съпътстващи стрес-фактори с кумулативен (натрупващ се) ефект и интерактивни (взаимно допълващи) взаимодействия помежду им. Решението на проблема изисква разработване и прилагане на изпреварваща стратегия, насочена към редуциране на общия, и индивидуален стрес от действието на различни неблагоприятни фактори, чрез радикална промяна на средата, която пчелите обитават, и в която осъществяват своите функции“.
Днес почти 10 години по-късно, тезата му не е променена. Още повече че натрупаният досега световен опит и солиден доказателствен материал потвърждават написаното по-горе. Разликата е, че въпреки процеса на измиране, днес пчелните семейства в световен мащаб не намаляват, а напротив – има данни, че техният брой се увеличава. За читателите на синор.бг експертът от отдел „Защита на растенията” в института „Пушкаров” към ССА Ценко Въчев представи своята разработка по темата, която ще представим в два поредни текста.
Предвид значението на медоносната пчела за изхранване на човечеството авторът свързва проблема с деградацията на естествените екосистеми и с тенденции към загуба на биологичното разнообразие около агроекокологичните системи. Без претенция за изчерпателност той разглежда значението на естествената растителност, съществуването и поддържането на естествените обитания за здравето на пчелите, паралелно със състоянието на обработваемите земеделски терени.
„Част от публикуваните досега материали по тази тема описват необичайна и с апокалиптични последствия криза в популациите на медоносната пчела и останалите видове, опрашители на цветни растения. В света са известни около 200 000 вида опрашители. Сред тях са различни насекоми, птици, дребни бозайници, в т.ч. прилепи и около 17 000 вида диви пчели, познати на науката. Общият брой пчели, вкл. онези, които все още не са описани, се оценява на 20 000 до 30 000 вида.
Счита се, че пчелите – диви и култивирани, осигуряват около 80% от насекомното опрашване на цветната растителност на Земята. От Средновековието до наши дни са описани редица случаи на масово измиране на медоносната пчела в определени региони на Европа – Италия, Ирландия, Англия. Независимо от посочваните за това причини популациите на европейската медоносна пчела винаги са се възстановявали или са били възстановявани след някакъв период от време. Единствен случай на необратимо измиране на цял таксон, съставен от различни видове пчели – сем. Xylocopine, е доказан за Северна Америка и датира отпреди 65,5 милиона години. Масовата гибел тогава е част от т.нар. „K-T” или „K-Pg измиране” между периодите „Креда“ и „Палеоген“ (бивш Терциер), което съвпада по време с небезизвестното измиране на част от динозаврите. Тук, с риск да предизвикаме колективен когнитивен дисонанс, трябва да отбележим, че не всички динозаври са измрели и че динозаврите са по-скоро птици, а птиците са динозаври. Част от видовете пчели също оцеляват в онзи катаклизъм.
Изчезването на пчели тогава се отдава на измиране на около 57% от съществуващите цъфтящи растителни видове. Разглеждаме това като исторически първото доказателство за пряката връзка между растителност и пчелни популации. То от своя страна се дължи най-вероятно на рязкото застудяване на климата след сблъсъка на Планетата с метеорит, изхвърлянето и задържането в атмосферата на огромни количества газове и прахови частици. С подобни ефекти и механизми на въздействие се свързва вулканична активност на повърхността на земята. Например, последното изригване на супервулкана Кампи флегреи (в превод „горящи полета”), недалеч от Неапол, много по-скоро – преди 39 000 години, е унищожил биологичния свят на голяма част от Европа, в т.ч. на половината от територията на съвременна България.
Предстои „суперизригване” на Йелоустоун, който не е изригвал от цели 600 000 години и му било време. И не само. Мощната вулканична активност, както знаем, е непредсказуема. Освен директно опустошение катастрофалният ѝ ефект се определя от глобално замърсяване на атмосферата, в т.ч. с газове, които така погрешно наричаме „парникови”. Именно глобалното замърсяване с CO2, H2S и други газове в комбинация с вулканична прах винаги е предизвиквало застудяване на повърхността на Планетата, последвано разбира се от масово измиране на растителност. А последствията от липсата на цветове, например за две-три или повече кратки, календарни години, върху съществуването на пчелите-опрашители са повече от ясни.
Перспективата за живот без пчели и други опрашители беше наскоро демонстрирана в региона Маоксиан, провинция Съчуан, югозападен Китай. Този регион е част от планинската верига Хиндукуш. Неотдавна, преди около 30 години, обаче в тази част на Хиндукуш изчезнаха пчелите – диви и медоносни. За отбелязване е, че както тогава, така и сега, в този район не функционират индустриални замърсители. Считаме, че за пчелите това е много добре. Но също така добре знаем, че в съвременния свят липсата на развита индустрия означава повече или по-малко липса на източници на устойчиви доходи. Последното е в косвена връзка с онова, което се случи.
В началото на 1990-те местните от региона Маоксиан – до онзи момент традиционни и самодостатъчни фермери, задоволяващи чрез земеделие предимно собствените си потребности – се насочват към създаване на окрупнени, пазарно ориентирани насаждения от ябълки и круши. Още първите печалбите от реализирана продукция били четирикратно по-високи от доходите, получавани допреди това. С част от парите децата са изпращани за първи път на училище, а с друга беше изградена пътна мрежа. Трябва да се отбележи, че и двете овощни култури са самостерилни, което предполага опрашване на цветовете с полен от други, генетично отдалечени форми (сортове) на съответния вид. Постепенно обаче и като резултат от стремежа за по-високи печалби в региона нарасва делът на по-доходоносни сортове, които се продават по-добре и осигуряват по-високи приходи за сметка на онези, отглеждани с цел да се гарантира кръстосано опрашване. Така дръвчетата с кръстосано опрашване биват редуцирани до около 10% от сортовата структура, вместо необходимите за пчелите 30%. С интензификация на производството и желанието да се изкарат на пазара плодове с по-добър външен вид е увеличена употребата на пестициди, и в частност инсектициди. Сред местната общност се възприема до някаква степен погрешно схващането, че причина за по-слабото опрашване са насекомоядни неприятели, атакуващи цветовете. Това от своя страна е довело до още по-интензивна употреба на инсектициди.
Природните хабитати – алтернативни източници на нектар за пчелите – главно гори и естествена растителност, са били заменени с нови, промишлени насаждения. С това периодът за ефективно хранене на пчелите е намален до приблизителните 14-21 дни на година. На онзи етап никой не отчите факта, че след приключване на цъфтежа на овощните този иначе красив, зает от интензивно земеделие регион, но без естествена цъфтяща растителност, за пчелите става безплодна пустиня. Вода може да има, но храна няма. Така възниква големият проблем – загиват и култивираните медоносни пчели, и дивите насекоми-опрашители. Към 1999 г. проблемът обхвана съседни области от Хиндукуш – територии от Индия, Пакистан и Непал. Случаят е уникален и с това, че за да оцелеят местните фермери, били принудени да преминат към ръчно опрашване на цветовете на овощните дървета. Процесът, който е същият и сега, включва събиране и изсушаване за 24 часа на цветния прашец от цветове на сортовете, предназначени за кръстосано опрашване („опрашители”). Следва ръчно нанасяне с помощта на четчица върху близалцето на всеки отделен цвят на пазарно ориентираните сортове. Оценявайки стойността и значението на получения завръз, фермерът обвива всеки отделен плод в мрежеста торбичка, привързва я към прилежащата клонка за да не опада преждевременно и така остава до реколтиране.
В засегнатите региони на Индия, Непал и Пакистан проблемът с изчезването на пчелите бил решен с възстановяване на естествената растителност. С осигуряване на естествени местообитания и допълнителни хранителни източници пчелните популации там бяха възстановени, а след 2011 г. ръчното опрашване се практикува рядко. Като значим допълнителен фактор за управлението на естествения процес на опрашване в региона се посочва още професионалното обучение по пчеларство на фермерите и техните семейства.
Вместо да предприемат нещо подобно, компетентните органи в Китай правят друго – предоставят допълнително обучение по ръчно опрашване на овощните култури. Практиката продължава да се прилага с успех и сега поради няколко причини: 1) 100% ефективност на манипулацията по опрашване на цветовете; 2) добра производителност – между 5 и 10 дървета за човекоден, при цена на труда 12-19 $; 3) относително висока цена за един нает кошер на ден с цел опрашване– 46.88 $ по данни от 2010 г.; 4) нежелание на пчеларите да отдават кошерите си под наем, тъй като по-голяма част от фермерите практикуват цъфтежно пръскане с инсектициди и фунгициди; 5) ниска ефективност на пчелното опрашване поради неблагоприятни условия в региона – почти постоянна облачност и чести превалявания.
По разбираеми причини този подход би бил трудно приложим за страни с по-високо платен труд. Колкото до свръхсоциална България, с многобройната трайно безработна работна ръка и краен дефицит на работна сила, подходът с ръчното опрашване е невъзможен и направо немислим. Остава успокоението за потенциално възможна алтернатива с опрашване на цветовете посредством рояци от маломерни дронове – аналози на пчелата. Съветът ми обаче е, че това изглежда малко несигурно, затова е по-добре да опазим пчелите и другите опрашители.
Наред с масивите от земеделски култури, за да има пчелите къде да „пасат” допълнително ще им трябва естествена растителност – различни видове, цъфтящи по различно време от пролетта, през лятото, до есента. Осигуряват го пермакултурата и агролесовъдството, в съчетание с разнообразие от горски дървета и храсти, полски треви и цветя. А също и декоративни видове. Възстановяването на гори, ливади, влажни зони, целинни терени, пояси с цъфтяща растителност – естествени местообитания на опрашителите днес, може да подсигури разнообразието на трапезата ни утре. Дори и естествена, но с еднообразен състав гора, съставена от един преобладаващ вид, например дъб, може да се окаже недобра среда за пчелите и пчелни семейства за през по-голямата част от сезона. По-опитни от мен пчелари със сигурност знаят, къде да разполагат пчелините по периферията на горските масиви, така че да се осигурява постоянна паша и разнообразие в диетата на пчелите. Прилаганите в недалечното минало консервационни практики върху обработваемите земи като горски залеж и тревен прелог ще спомогнат не само за опазване и частично възстановяване на почвеното плодородие, но ще окажат непосредствен положителен ефект върху популациите от опрашители – диви и култивирани. И, ако вече съм казвал на някои от вас, че системите на земеделие на бъдещето ще се различават от сегашните интегрирани, то ще го кажа пак и никак няма да сбъркам.
Оказва се, че ръчното опрашване на земеделски култури, отглеждани с комерсиална цел, не е чак толкова изолирано явление, а исторически много по-стара земеделска практика. Прилага се в райони с пустинен климат, където по обясними причини естествената растителност е ограничена или практически липсва. Пример в това отношение е оазисът Ал Аин, Емирство Абу Даби, Обединени Арабски Емирства, където 8,5 милиона финикови палми се опрашват ръчно. Същото касае производството на фурми в района на Ал Лиуа и други места в емирството. Въпреки наличието на частично насекомно и анемохорно опрашване очевидно недостатъчно за по-висок добив – до 100 kg годишно от една палма, и по-качествени, по-едри фурми, фермерите добиват прашец от цветовете на подбрани, различни по произход мъжки палми и опрашват изкуствено цветовете на женските. Основната трудност, свързана с тази традиционна практика е, че тя изисква физически достъп до короната на дървото, често намираща се на няколко десетки метра от земята. Преодоляването на височината в условията на интензивно култивиране е наложително предвид липсата на естествена растителност, респ. на достатъчно агенти-опрашители, за осигуряване на продукцията от фурми.
Доцент доктор Ценко Въчев, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”
(Следва продължение)
