На фона на хилядите мрачни новини, с които медиите продължават да облъчват и без това шамаросаната от енергийна и инфрационна криза българска публика, сме решили да внесем „светъл лъч надежда” в пейзажа, като продължим историята на младия фермер от пазарджишкото село Мало Конаре Венцислав Петков, за който Синор.бг ви разказа в две поредни години – през 2019-а и 2020 г.
За незапознатите ще припомни, че дълги години Венци беше председател на Съюза на младите фермери в България, сам създаде и патентова два изключително вкусни сорта розови домати – „Розова мечта” и „Розов блян”, които представяше на изложения по цял свят. Заедно с колеги зеленчукопроизводители от равното Тракийско поле преди пет година, той имаше планове да се обединят в групи и организации на производителите, които да произвеждат тези домати и да излязат на външните пазари.
Вкупом обаче, през 2019 година тези млади хора понесоха огромно разочарование от сблъсъка си с родната администрация, която нагло ги отряза от европейско подпомагане, за да нагласи схеми с фиктивни сдружения, приближени до властта, така че да изместят организациите на реално действащите градинари.
И така, малките земеделци от региона не успяха да се обединят срещу търговската спекула, нагло захранвана от дъмпинговият внос на домати, пипер и краставици от съседните държави, защото той свободно си минаваше през Граничния контролнопропускателен пункт на „Капитан Андреево” (след скандалите от тази година и слепите разбраха защо!).
Получи се така, че българската продукция, която е с изключително високо качество, но и с висока себестойност – сиреч, не по джоба на средния българин, гниеше по борсите, докато вносната влизаше в страната, обмитявана за стотинки, но с незнайно какво качество, защото почти не минаваше лабораторни проверкти. И така подмолно вършеше своята работа да закопава родното зеленчукопроизводство. Като сривът в цените винаги се случваше точно когато родните производители на зеленчуци изкарваха първата за годината прясна продукция, което ги принуждаваше да свалят цените.
Едва през лятото на 2022 г. „лъсна голата истина” за този нерегламентиран внос, защото частните схемаджийски канали бяха спрени и родните потребители се убедиха как от май досега, след като Българската агенция по безопасност на храните пое в свои ръце проверките на храните от трети страни, маса зеленчуци с пестициди бяха върнато на границата. Колко съдби обаче бяха променени през последните години заради опорочените практики на предишната власт, това може да се проследи само през аграрната статистика, където сривът в родното производство на зеленчуци за последните 10 години е потресаващ.
Да се върнем обаче към 2020 г., когато след поредния дъмпингов внос бизнесът на Венци излиза „на минус”. Тогава той решава да се откаже от земеделието, като продаде фирмата си и емигрира във Великобритания, където семейството му би могло да живее в нормално и организирано общество. Тук обаче се намесва съдбата, защото поради тежко заболяване семейството се връща в Родината, където Венци е спасен от пловдивските лекари. И вместо да емигрира, заедно със съпругата Галя те решават, че мястото им е в Мало Конаре, защото „камъкът си тежи на мястото”. И защото могат да продължат с любимото им занимание – земеделието, само че на много по-ниски обороти.
И така от миналата година фирмата му „Агродрийм” вече не отглежда 16 декара, а само 5 със зеленчуци. Градините извън селото са продадени на колеги, които добре се грижат и произвеждат различни зеленчуци.
За семейство Петкови са останали само оранжериите, където Венци е завъртял цикъла на производство с три култури – домати, салати и картофи. И с тях целогодишно се осигуряват постоянни доходи за семейството. „От септември до коледните празници произвеждаме пресни салати, като намираме изключително добър пазар чрез наш дистрибутор”, разказва Венци. Веднага след това залагат картофите, които са първият пресен зеленчук през пролетта. От март месец започва подготовката на доматите, които до миналата година намираха добър пазар в малките магазинчета на Пловдив.
„Отдавна не робуваме на желанието да произвеждаме големи количества. А и потребителите ни са доволни от качеството на „Розова мечта”, посочва Петков. Ще припомним, че след разочарованието от комуникацията си с българската администрация, Венци Петков стана един от малкото земеделски производители в страната, който съзнателно се отказа от субсидиите.
Може би затова точно в момент, когато е решил, че мечтите му да продава „Розовата мечта” в Европа са останали далеч зад гърба му, защото е дошло времето да се наслаждава само на работата си – без натиск и чиновнически тормоз, изведнъж отново се намесва съдбата и той сбъдва мечтата си. С появата на млад българин, който живее в Лондон, но който в продължение на няколко месеца го агитира да сключи договор с една от извесните търговски вериги за храни AIDA foods, където да изнася домати. „От практиката ми с българските вериги нямах добри спомени, затова ми беше трудно да се реша. Накрая той спечели доверието ми и през зимата сключих договора, който е изгоден и за двете страни и който те спазват стриктно”, посочи за Синор.бг Венци Петков. И понеже реколтата от петте декара не е много голяма, това лято почти цялото производство от Мало Конаре е изнесено за Англия.
Когато „птичето кацне на рамото ти”, пътища много, бихме казали ние. Защото само преди две седмици градинарят изведнъж получава покана и от Германия, където само преди три години той напразно беше очаквал да продава своята продукция. По време на януарското изложение „Зелената седмица” в Берлин, лично тогавашният екретарят на Бундестага (германския парламент) Михаел Щубген се беше възхитил от вкуса на „Розова мечта”, когато посети българския щанд на изложението. Чиновниците от българското посолство по онова време нагло обещаваха съдействие на Венци, за да доставя български домати в центъра на града. Нищо от това обаче не се случи.
Цялата тази история с розовите домати от Мало Конаре, които не стигнали до Берлин, подробно е била описана преди две седмици в един от водещите сайтове в Германия. Прочел я шефът на луксозен ресторант в Берлин, където работел друг българин, по случайност приятел на Венци. И шефът поръчал, като се прибере от отпуска си в България, да му донесе от „Розовата магия”.
Скандалите около "Капитан Андреево"
„Голям зор видях да изпълня молбата му, защото почти всичко отива за Великобритания, но обрахме няколко кашончета с полузелени домати, за да усетят вкуса”, разказва Венци. Самият той едва ли би имал възможността отново да разширява производството. Но е изпитал гордост и удовлетворение от факта, че е успял да достигне до европейците по свой си начин. И благодарение на доброто качество на патентованите от него сортове. Ако някой не е опитвал производството на фирма „Агродрийм”, трябва да знаете, че „Розова мечта” и „Розов блян” се отличават от останалите сортове розови домати с голямата си трайност и удивителен вкус. При другите сортове нетрайността е висока и по тази причина търговците не ги предпочитат, защото външният им вид бързо се влошава. С малоконарските домати обаче това не е така.
Ето така „розовата мечта” на Венци „отлетя” за Албиона, а ние може само да поздравим с успеха този изстрадал и работлив зеленчукопроизводител от Тракийската низина, който успя сам да открие пътя към истински регулирания европейския пазар, където цените покриват себестойността на фермерския труд, а изнудването не е практика. По думите на Венци, „да изнасяш, е нещо съвсем различно от това да продаваш на българския пазар”. Стоката му е проверена, защото в договора е описано точно какви съставки не трябва да се съдържат в продуктите, представени на рафтовете.
Колкото и да ни е мъчно, че като български потребители изцяло загубихме един изключителен български продукт, не можем да не се зарадваме на успеха на един удивително упорит и находчив български фермер, който искаше да привлече повече колеги от региона, за да произвеждат качествени домати. С основната идея - да бъде запазена традицията на зеленчукопроизводството у нас.
На финала все пак ще дадем и една добра новина. Венци е сключил договор и с един от пловдивските ресторанти, който зарежда със своята продукция. И, когато, посещавайки го, вижда почти на всяка съседна маса, че хората си поръчват салата „Розова мечта”, му става мило. За нас остава да очакваме, че тези сортове ще се върнат отново на родния пазар.
Екатерина Стоилова
