Почти 30 години предприятието за преработка на плодове и зеленчуци „Конекс Тива“ е на българския пазар, като за този период компанията се е превърнала в основен износител на консерви за САЩ, Канада и Европейския съюз. Експортът заема 97-98% от реализацията, като половината от продукцияата е предназначена за Северна Америка, а другите 50% намират добър пазар в европейските страни, което е сериозна атестация за качеството на това производство.
Срещаме се със съсобственика на „Конекс Тива“ Константин Ламбрев по време на наскоро преминалата годишна среща на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, на която бяха поканени и редица земеделски производители, партньори на преработвателните заводи. Основният въпрос към него е защо компанията не предлага по-голяма част от производството и на българския пазар, където родният потребител цени качествените продукти. Отговорът обаче кореспондира с мнението и на самите земеделски производители, за които вътрешната търговия се превръща във все по-оляма пречка вижте интервюто с производителите на праскови от Сливен Коста Петров и Апостол Евтимов.
Според Константин Ламбрев, колкото и да е развита модерната търговия, оказва се, че вътрешният ни пазар не е достатъчно добре структуриран. „За нас се оказва много по-лесно да изнесем един контейнер с продукция, отколкото да продадем един палет или кашон в България. Търсените обеми тук са малки, а разходите за транспорт и логистика - твърде високи. Това оскъпява крайно много нашата продукция. Стигали сме до парадокса цена на наш продукт, който предлагаме в България на определена цена, на рафтовете в САЩ да струва по-евтино, отколкото в България“, посочва Ламбрев. „Странни са нещата, ако трябва да сравним разходите, които сме направили за корабен транспорт, мита и всичко останало, сравнявайки с цената на вътрешния пазар. Всички ни обвиняват, че предлагаме високи цени, а всъщност търговската верига е изкривена“, заключава бизнесменът.
На въпроса дали преработвателите и производителите на суровина са постигнали онзи търсен баланс за предварителна договорка между двете страни, така че фермерите да имат сигурност в реализацията, а преработвателите – в качеството и редовните доставки, Ламбрев посочи, че специално тяхната компания поддържа добри партьорски връзки с доставчиците. „Лично за мен това е една изстрадана борба от много години - защото производителите на плодове и зеленчуци и преработвателите трябва да си говорят. Всичко друго е отживяла форма на това кой на кого и какво ще диктува. След като сме в една лодка, трябва да вървим заедно“, категоричен е Ламбрев.
Колкото до личния му опит, „почти 30 години сме на пазара, от които почти 25 години работим и се стремим да работим с едни и същи доставчици. При нас партньорството с производителите на суровини е традиция. Имаме доставчици, с които имаме над 10-15 години съвместна работа и се стремим да нямаме големи проблеми с тях. Още преди периода на засаждане се опитваме да им дадем информация за нашите потребности от суровини и те знаят, че изпълняваме количествата, въпрос на сътрудничество с фермерите е“, посочи още експертът.
По повод другия голям проблем – със срива в производството на българска суровина, Ламбрев припомня, че „в последните 10 години сме свидетели на едно безкрайно намаляване на производството и от двете страни – и на плодовете и зеленчуците, и на преботката им. За последните 20 години над 80% е спадът в производството и на двата сектора. Дори в доскоро силни райони в производството на зеленчуци вече не можеш да намериш домати или чушки дори в домашните градини на хората. Няма как това рефлектира и върху индустрията. Именно затова и стимулите за този сектор трябва да са реални.
Бизнесът не вярва и в данните на статистиката, защото при нея никъде не са разделени суровините на индустриални и на пресни плодове и зеленчуци за местния пазар. Това силно изкривява данните, още повече че и самите фермери и преработватели не подават точни данни, така че не може да се говори за представителност на тази статистика. А без подобни данни няма как да се правят и бизнес прогнози от страна на преработвателите.
На въпроса дали вижда някаква светлина в тунела, Ламбрев посочи, че конкурентоспособността може да се постигне с иновации, но по темата има много висящи въпроси, без отговор. „Няма как да бъдеш конкурентоспособен в производството на суровини, ако добивът ти е на 50% от добива на другите. Не говорим за качеството и сортирането на продукцията. Ние в България като преработватели сме принудени да извършваме допълнителни операции, които никъде по света колегите не извършват. А именно сортиране, оценка на качеството, първоначално почистване на суровината, но такива са реалностите“.
"Въпросът с безопасността на храните е много важен, а тежестта за всичко е прехвърлена върху преработвателите. Извършваме анализи, опитваме се да обучаваме доставчиците в използването на препарати. В същото време други пазари, които бяха много назад като турския например вече ни изпреварва сериозно. Въпреки, че навремето бяхме много преди Турция, сега ролите са разменени и много трудно може да очакваме някакъв пробив в близките години“, заключава Константин Ламбрев.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
