На 21 май християнската църква почита паметта на равноапостолите свети Костантин и света Елена, разпространили християнството по време на своето управление. Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения, без да попречат на разпространението на словото божие.
В началото на ІV век от новата ера двамата императори Диоклетиан и Максимиан, за да изкоренят християнството, което те смятали за опасно за своята държава, издали указ, с който се заповядвало да се разрушават навсякъде християнските храмове, християните да бъдат лишавани от граждански права, да бъдат предавани на мъчения, робство, заточения и смърт. Това гонение било от най-продължителните - цели десет години във всички области на Римската империя продължавали жестокостите над християните.
Това се променило при управлението на Константин - най-големия син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, любим на народа и войската. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, през 306 година Константин веднага бил провъзгласен за император вместо баща си. Тогава той бил на 34 години и управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие.
Почитайки дълбоко кръста господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, в Йерусалим. Дал й големи пълномощия и материални средства. Там, заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч - в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния кръст господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика "Гроб Господен" , започната през 326 г. и завършена през 335 г.
В народния календар 21 май се ознаменува с игрите върху огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. Празникът започва няколко дни преди деня на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на светите равноапостоли Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите. Това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, като най-често те са жени. По време на играта те изпадат като че ли в несвяст, почти в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
На този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.
Езическата обредност на празника вероятно е породена от култовете към огъня (и слънцето) в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага) и в християнските начални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).
Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве.
На днешния ден имен ден празнуват българите, носещи имената Костантин, Костадин, Елена, Елка и др.
