Преди ковид кризата нито един градинар или овощар в България не би помислил, че изцяло ще зависи от държавната и европейска подкрепа, както се случва трета поредна година на вътрешния пазар. Крайно необичайните студове, задържали се няколко пролети поред, плюс икономическите кризи, последвали след пандемията и войната в Украйна влошиха ситуацията. Затова днес представителите на бранша са категорични, че на фона на продължаващите военни действия опитите на държавата да насърчава земеделските производители към коопериране са безнадеждно закъснели. И това становище се подкрепя не от един или двама, а от хиляди български производители на плодове и зеленчуци, според които страната ни е трябвало още с присъединяването си към ЕС да се задейства в подкрепа на подобно сдружаване.
Потърсихме за коментар двама от дълогодишните производители на плодове от Сливенско Коста Петров, областен председател на Българската камара за „Плодове и зеленчуци“ Българска праскова“, и Апостол Евтимов, управител на фирма за производство на плодове, основана на принципа на съдружието. С пълно единодушие и двамата обясниха, че без правила и финансова намеса от страна на държавата кооперирането при съвременните условия няма как да се получи.
„Дават ни за пример кооперациите в Холандия, Германия, Италия и Франция, но в самото начало на създаване на тези сдружения правителствата са отпускала 100% субсидии за изграждане на хладилните бази, дори за оборудването“, посочи Евтимов. И той и Коста Петров са единодушни, че днес подобно нещо няма как да се приложи у нас, защото на различни нива се робува на лобистки интереси. За пример те дадоха предстоящия прием на проекти за напояване по подмярка 4.1, където от агроминистерството първоначално предложиха при оценяването на проектите да не се дават точки за участие на групи и организации на производителите – а иначе се кълнат как давали преференции за уязвимите сектори. На всичко отгоре се отпускали по 10 точки за фирми, чиито инвестиционни намерения били в проектна готовност. „Какво излиза, че някои фирми вече имат готовност с проектите си, въпреки че критериите за това оценяване не са приети от Комитета по наблюдение – ако това не е лобизъм, здраве му кажи!“, коментираха овощарите (интервюто е взето преди последното заседание на мониторинговия комитет, на което тези предложения са отпаднали). Те сравниха поведението на администрацията с връзкарството по времето на социализма, когато в университетите влизаха с преференции синовете и дъщерите на активните борци против фашизма и капитализма. И настояха за коренна промяна в политиките, защото секторът е пред изчезване, а с подобни шикалкавения от страна на управляващите едва ли ще може да се очакват положителни обрати.
И за да не решите, че нашите събеседници са от типа хора, които обичат само да критикуват, не е така, защото имат много точна представа кога една администрация си е на мястото. И Петров, и Евтимов са изключително благодарни например от навременната помощ, организирана от земеделския министър Кирил Вътев и председателя на земеделската комисия в парламента Десислава Танева във връзка с бързото изплащане на пропадналите площи с праскови през миналата година. „Ако не беше държавата, която да изплати помощта за 578 колеги с тотално пропаднали площив Сливенско, ние бяхме приключили – всичките щяхме да фалираме“, посочи Евтимов.
Вече трета година секторът бива спасяван с помощта на украинските компенсации, което обаче поставя стопаните в изкуствена среда и вместо да разчитат на приходите от собствената си продукция, те се крепят на компенсациите. Двамата сливечани дадоха пример и с внезапно затворения за тях пазар на сливи в ЕС през 2023 г., който допълнително удари бизнеса. „След като миналата година прочетохме в Синор.бг информация, че по решеине на ЕК държавите в ЕС са изкупили цялата реколта на Молдова в размер на 85 хил. тона сини сливи, едва тогава осъзнахме защо иначе огромният за нас пазар в Румъния, а и в Германия изведнъж беше затворен“, обясни Евтимов. И поясни, че българските овощари са изнасяли за Румъния стотици тонове сливи, но от миналата година фабриките не взимат един килограм. "Германия също не иска – казват, че си имат сливи", посочи Евтимов.
Преди войната Молдова е изнасяла всичко за Русия, но в знак на подкрепа към техните фермери очевидно ЕС е взел политическо решение за тази протекция. Но това отново е за сметка на българските фермери, които освен, че останаха без приходи заради унищожената реколта от праскови, изведнъж беше блокирана и реализацията на сините сливи. Коста Петров и Апостол Евтимов не повярвали на информацията и дори ходили при колеги в Молдова, където на място видели как от хладилните бази всеки ден пътуват тонове продукция за Европейския съюз. Изпратили до земеделския министър Вътев разпечатки с текста на синор.бг за този износ, както и видеа от Молдова, защото българската държава очевидно е трябвало да има аргументи при искането си за продължаване на украинската помощ и през 2024 г. Ще припомним, че Съветът на ЕС не възнамеряваше да продължи украинската помощ за тази година, но след есенните протестите на 2023 г. това се промени.
Извън проблема със затвораните външни пазари градинарите и овощарите отдавна страдат от поведението и на търговските вериги, чиято политика през последните години не работи в полза на малките и средни производители. „Диктатът на веригите го усещаме не само ние, но и колегите в ЕС. И за да разберете защо нашата администрация е закъсняла тотално с опитите за коопериране помежду ни, ще ви отговорим кратко – защото търговските вериги изцяло изтласкаха търговските борси от пазара. А преди време производители и търговци все пак успявахме на тези борси да договорим някаква приемлива цена“, посочи Коста Петров.
Двамата с Евтимов накратко описват ситуацията, при която цените се диктуват едностранно от веригите. „Големите фирми промениха цялата структура на търговията в страната, като привлякоха клиенти със заблуждаващи реклами. В същото време складовите им бази се превърнаха в малки борси, където веригите определят цените, не ние, производителите. Те написаха закони, с които ликвидираха борсата и не пазаруват от нея. Как при това положение да се кооперираме“, риторично попита Петров..
За да продължи мисълта му, Евтимов дава пример от собствения си опит. „Получавам оферта да доставя един тон сливи до една от търговските вериги, чиято база обаче се намира край Елин Пелин. Те имат база и в Ямбол, но политиката им е да бъде само на едно място. В същото време ми определят цена от 50 стотинки за килограм. Как да ми излезе сметката, след като от Сливен до Елин Пелин са 250 километра и за този хладилен камион трябва да платя не само гориво, но и надница и амортизационни отчисления. С други думи – за този тон сливи ще ми платят 500 лв., които не стигат за нищо“.
Именно затова и търговските вериги предпочитат да работят не с хиляди дребни производители, а с една фирма. На запад фермерите са в кооперативи, но тези кооперативи са създадени отдавна. У нас обаче около търговските вериги се създадоха фирми бушони, които изкупуват отвсякъде и пакетират на място. Това означава, че диктатът с цените ще продължи и не му се вижда краят, тъжно заключават двамата овощари.
Опитите на сегашния министър на земеделието Кирил Вътев да прокара закон за агрохранителната верига очевидно е крайно належащ. Дали обаче в краткия предзизборен период, вече като служебен премиер той ще успее да довърши започнатото, тепърва ще разберем. Още повече, че започнатият диалог с браншовите организации трябва да продължи. Само така администрацията би се опитала да промени досегашния маниер на "скъсаната връзка с реалния бизнес", на който бяхме свидетели десетилетия наред.
С овощарите разговаря: Екатерина Стоилова
