На 21 май християнската църква почита паметта на светите Константин и Елена - първият християнски римски император Флавий Валерий Аврелий Константин и майка му Флавия Юлия Елена, живели през 4 век от новата ера.
Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята. Въпреки че не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις – Градът на Константин), след смъртта на Константин през 337 Константинопол остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Флавия Юлия Елена (на латински: Flavia Iulia Helena), позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол (250 – 330), е наложница (или може би съпруга) на римския император Констанций Хлор и майка на сина им император Константин I, наричан Константин Велики.
Считана е от православието и римокатолицизма за светица, прочута със своето благочестие. Традиционно се счита, че Елена е издирила къде е била Голготата в Ерусалим, наредила там да се извършат разкопки и открила Гроба господен и Светия кръст.
В България народният култ към светите Константин и Елена е много силно развит, особено в Странджа планина и в някои части на Източна България. Нестинарството е безспорно един от най-интересните и загадъчни културни феномени в живота на странджанци, разпространена до края на ХІХ и началото на ХХ век.
Този праник е съпроводен с определени народни обичаи, като неразделна част от обредната му система е жертвоприношението – курбанът. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се извършва до църквата на специално място – курбан. Курбани се правят на аязмото или в двора на общината, конака по онова време. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно на св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.
На днешния ден не се върши работа на полето.
Именици са освен Константин и Елена също и Костадин, Костадинка, Деница, Динко, Стоян, Светла, Траяна.
