След като финансовото министерство оповести проектобюджета за 2026 година, без да проведе предварителни обсъждания с бизнеса за заложените данъчни изменения, натоварващи компаниите с допълнителни финансови тежести, представителите на 14 браншови организации в областта на храните, които членуват в Българската стопанска камара, се противопоставиха на искането за корекции в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В писмо, изпратено до ресорните парламентарни комисии, до Министерския съвет и до министерствата на финансите и на земеделието, бизнесът настоява за отмяна на корекции в ДОПК, свързани с транспорта на стоките с висок фискален риск.
С писмото си мениджърите категорично настояват да отпадне параграф 16 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., „защото с въвеждането му се налага изискване, чието спазване ще доведе до сериозни усилия на фирмите, осигуряващи продоволствената сигулност на страната, особено в периода на преход към еврото“.
Предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, записани в новия член 127к, предвиждат задължение превозвачът или лицето, организиращо превоза на стоки с висок фискален риск, да монтира на превозното средство устройство, което позволява автоматизирано предоставяне на данни за движението и местоположението му на органите на Националната агенция за приходите (НАП). На практика това означава всички камиони и други транспортни средства, които превозват суровините за нашата индустрия като захар, кафе, месо, какао, плодове, зеленчуци и др., да бъдат оборудвани със специален софтуер, одобрен от НАП, за да могат да осъществяват дейността си, се посочва в писмото до институциите.
„Това изискване е практически неприложимо при сегашните дълготрайно установени логистични модели, при които за внос на стоки от ЕС или трети страни обичайно се използват чуждестранни спедиторски фирми и транспортни средства, с оглед намаляване на стойността. На практика това би довело до непреодолими затруднения при вноса на суровини за преработвателната индустрия. Освен това предложените мерки ще окажат ограничаващ ефект върху свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС – на практика създават пречки, което е в противоречие с правилата на пазара на общността“, се посочва още в становището на браншовите организации.
Становището е подписано от председателите на Асоциацията на месопреработвателите в България; Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България; Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ. Националната лозаро-винарска камара; Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите; Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България; Сдружението „Храни и напитки България“; Съюза на пивоварите в България; Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюза на производителите на захар и захарни продукти; Съюза на птицевъдите в България; Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България; Асоциацията на свиневъдите в България и Съюза на българските мелничари.
