Проблемите с липсата на достатъчно вода за напояване в страната се задълбочават. България трябва да вземе важни решения за бъдещето на земеделския си сектор и то в най-кратки срокове, заяви в интервю за Българската телеграфна агенция Живка Гроздева, земеделски производител и член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България.
По думите на Гроздева изострянето на този проблем изисква огромна необходимост от спешни действия от страна на държавата най-вече във възстановяването на мрежите на „Напоителни системи" ЕАД. „Необходимостта от тази система трябва да бъде осъзната на държавно, управленско ниво. Разбира се, и с наша помощ, защото ние, стопаните, сме хората, които да дадат аргументите защо е необходимо това да се случи. Не искаме да чуваме отговори, че това би струвало 2 милиарда, че е много скъпо или че няма откъде да вземем пари. В крайна сметка България не е сред най-големите страни в света. Много по-големи държави са изградили напоителна инфраструктура и снабдяват стопаните си с вода от хиляди километри. Да си мислим, че ние ще имаме наистина конкурентно земеделие и можем да бъдем овощната градина на Европа, но без напоителна инфраструктура това просто няма как да се случи. Аз като производител няма от къде да взема вода. Ако има, съм готова да я платя, но просто няма такава възможност", обясни тя.
Членът на УС на асоциацията изтъкна, че в по-голямата част от страната земеделските стопани нямат връзка към мрежата на „Напоителни системи", тъй като такава просто липсва. А стопани, които са изградили системи за капково напояване, няма към какво да ги свържат.
„Ние в района на Карнобат използваме повърхностни източници на водоснабдяване. Това са най-често язовири, които обаче в момента са почти празни, защото валежите бяха изключително малко. Положението става все по-тежко с всяка изминала година. В момента има водоеми, на които виждаме дори дъното. Това е проблем, който наблюдаваме от близо 9 години", посочи тя.
Гроздева припомни, че бе сформиран Консултативен съвет по напояване, който проведе няколко заседания. Тя подчерта, че на едно от тях е стигнато до решението да се прави ремонт на язовири. „Тук обаче следва да говорим за съвсем друго нещо, което ще определи пътя на българското земеделие като цяло. В същото време за съжаление чуваме, че нямало инженери по хидромелиорации", отбеляза земеделският производител.
Благоприятните атмосферни условия в началото на годината дават надежди за добра реколта на овощни култури, посочват от Асоциацията на овощарите в България. „Отдавна не сме виждали такова изобилие на цъфтеж. Това, което виждаме в момента, ни дава очаквания за отлична реколта от череши, круши, ябълки, праскови и други. Това, което ни създава проблем към момента, е липсата на валежи", сподели Гроздева.
По думите ѝ освен проблема с липсата на вода обаче се появява и друг – този с липсата на работници. „Миналата година имаше много измръзвания по черешите и въпреки това имаше стопани, които не успяха да приберат реколтата си. Нека не забравяме, че прибирането на реколтата от овощни култури съвпада с розобера, със събирането на ягодите. Ако добавим и силен туристическия сезон, който ще има нужда от работна ръка, положението става наистина сериозно. Западните страни внасят работници от източните страни. А ние откъде? Българските работници активно търсят работа на Запад. Ние можем от 7 или 8 години да назначаваме хора от трети страни, но това ставаше с посреднически фирми. Често се предлагат хора, които буквално бягат от работа след ден или два. Тези посреднически фирми изпадат в конфликт със земеделците, защото се плаща комисионна, която впоследствие се иска обратно. Затова и посредническите фирми вече избягват да търсят хора за сектор „земеделие"”, коментира членът на УС на асоциацията.
На Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, който се проведе в началото на месеца, земеделски организации са поискали спешно сформиране на междуведомствена работна група, която да се занимае с въпроса с работната ръка и да предложи решения, стана известно от думите ѝ. Гроздева бе категорична, че в тази група трябва да бъдат включени хора от земеделието, министерството на образование, министерството на труда и социалната политика, министерство на финансите, а дори и министерството на външните работи.
„Проблемът с липсата на работници вече е комплексен, той не е само на земеделието. Имаме различни училища в нашата образователна система, много от които са професионални. Какво се случва с практиките? Искаме да направим мост между младите и бизнеса. Във висшите училища практическите занимания са много малко. При нас идват хора от такива университети, които не умеят нищо. Трябва да се търси възможност стопаните в различните райони по някакъв начин да могат да използват потенциала на бюрата по труда. Към момента това е невъзможно. Още преди 3 години направихме конкретни предложения в тази посока. Например защо няма курсове за преквалификация в сектор „земеделие”. Не казвам, че трябва да ги пращаме на училище, но щом има курсове за бармани, нищо не пречи да има и такива за конкретна работа в земеделския сектор", убедена е тя.
