В отворено писмо до премиера Николай Денков, вицепремиера Мария Габриел и министрите на земеделието и на финансите Кирил Вътев и Асен Василев ръководствата на четири от старите организции, защитаващи интересите на производителите на плодове, зеленчуци и биокултури, изразяват силното си възмущение от факта, че не са поканени за среща в Министерството на земеделието и храните, насрочена за 6 ноември, където много други организации ще представят исканията си за стратегически политики в областта на селското стопанство.
Писмото е изпратено днес, с копие и до медиите. Публикуваме пълния му текст с очакване за отговори от отговорните институции.
„Настоящото писмо е продиктувано от възмущението на бранша, който представлява – производителите на плодове и зеленчуци в България т.е реалните производители, които не са включени в новоизлюпените браншови организации, камари и камарки, създадени с користни цели от учредителите си.
Ние представляваме производителите, членуващи в НПО-та, някои от които са създадени още през 2003 г., други малко по-късно, но далеч от времето и възможностите за получаване на европейски субсидии и проекти.
През всичките тези години сме се борили и защитавали интересите на всички производители от сектора, независимо дали членуват или не в нашата организация. Това, което сме успели да постигнем като подпомагане за обвързана подкрепа, държавни помощи за пролетни или зимни пръскания, за инвестиционни проекти, за ПРСР и др., е било в полза на целия сектор, за всички производители на плодове и зеленчуци от страната.
Ние представляваме производители от различни краища на страната, от различни по големина стопанства - и малки, и средни, и големи за производство на различни по вид култури – плодове и зеленчуци и никога не сме пренебрегвали проблемите на производители на една или друга култура. Затова независимо от това колко на брой са членовете ни (с което спекулират политически създадените напоследък НПО-та), ние можем с основание да се наречем национални, защото не работим нито на регионален принцип, нито на продуктов принцип – например био ябълки, или картофи, или вишни.
Чашата на търпението и възмущението ни преля, когато стана ясно, че на 06.11.2023 г. МЗХ организира среща само с НПО-та, които са участвали в протеста.
Що за професионализъм??
Години наред ние се надявахме, че така наречените експерти - специалисти в МЗХ ще преценяват обективно потребностите, ситуацията, конюнктурата на пазара, за да подкрепят едно или друго производство, подпомагане, субсидия, мярка или инвестиционна или национална програма, сектор или бранш от земеделието.
Срещата на 6 ноември е основно с животновъди
УВИ, няма експертиза, само изпълнение на политически решения и отново потвърждавате, че и вашето правителство работи само под натиск! Подпомагане има само за тези, които крещят и пищят най-много, независимо, че те получават и са получавали най-много. Като пример сектор плодове и зеленчуци е ощетен и при разпределението на бюджета за обвързаната подкрепа за сметка на животновъдите, които освен това получават и преходна национална помощ, каквато помощ не получават производителите на плодове и зеленчуци. Защото видите ли, последните не са получавали такава помощ преди 2013 г. и затова няма да получават и до 2030 г. Но вместо „експертите“ от МЗХ да преценят, че сектор "Плодове и зеленчуци", е ощетен и подпомаган по-малко от животновъдния, те решават, че ще отделят 64 % от обвързаната подкрепа за животновъдния сектор, а секторът, който произвежда най-здравословната храна и създава най-много работни места, ще получи само 36 % вместо да са на паритетна основа 50 на 50 % или обратно 64% за плодове и зеленчуци, защото те не получават и преходна национална помощ. По същия начин сектор „Тютюн“ получава преходна национална помощ, получава и подкрепа по „Украинската помощ“ , а сега се чува, че “де минимиса“ е също за тях.
Да отбележим, че секторът ни е много по - полезен и подходящ и за зелената сделка, защото растенията усвояват и намаляват въглеродния двуокис от въздуха, а не създават допълнително отделяне на метан и въглероден двуокис от дейността си. Защо това не се анализира обективно от специалистите в МЗХ, а се вземат недалновидни решения под натиск?
Защо МЗХ не предложи на ЕК за сектор плодове и зеленчуци също да има преходна национална помощ, както иска много други дерогации и изключения?
Знаете, че е взето решение за таван на субсидиите за големите стопанства след приспадане на разходите за осигуровки и заплати. Защо например за стопанства до 30 ха да няма допълнително подпомагане на доходите за устойчивост поне за едно лице – не по-малко от 2,5 пъти размера на заплатата и осигуровките? А за стопанствата над 30 ха в съответствие с броя на хектарите допустими по ОПДУ да е не по-малко от възнагражденията за труд и осигуровки за заетите в първичното производство, реално изплатени в съответствие с КИД? Защото най-големият ни проблем е липсата на работна ръка, поради невъзможността за плащаме добри заплати, но винаги ни се казва „няма начин за субсидирана заетост“.
А когато се прилага таванът на плащанията, на практика се субсидира заетостта, но не и в сектор плодове и зеленчуци, където преобладават малките стопанства. За да има равнопоставеност на стопанствата –малки, големи или средни, следва да се осигури подпомагане на базата на реално изплатените и декларирани разходи за трудови доходи и осигуровки.
Защо например не се отвори процедура в „Плана за възстановяване и устойчивост“ за незабавна целева помощ с 90% субсидия за възстановяване на съществуваща и/или изграждане на нова инфраструктура или съоръжения и системи за напояване в стопанствата от сектор „Плодове и зеленчуци“? Защото в 2 програмни периода на ПРСР не се даде такава възможност на производителите поради липса на „бюджет“
Още един пример за некомпетентност или по-точно, безотговорност или незаинтересованост на служителите в МЗХ или по-точно БАБХ, които са с „уж“ малки заплати.
Знаят ли те каква страшна епидемия е надвиснала над страната, знаят ли, че градините от костилкови особено в Южна България са нападнати от така наречената болест по дърветата „Черната златка“? Знаят ли те колко градини са унищожени от нея, какви мерки са предприети, какво третиране на дърветата се прави, колко струва, какво лечение се прилага, съществува ли такова лечение, какви компенсации и подкрепа получават засегнатите производители, които са загубили огромни площи и инвестиции не по своя вина???
Защо за болестите по животните се вземат мерки за Син език, Луда крава, Птичи грип, Чума по свинете, когато производителите претърпят щети им се помага, МЗХ, БАБХ вземат марки, алармират, медиите гърмят, а когато това се случи в сектор плодове и зеленчуци НИЩО, МЪЛЧАНИЕ, ТЪМНИНА!!
Защото няма експерти, които да болеят за сектора нито в МЗХ , нито в БАБХ, където работят предимно ветеринарни лекари, които не разбират и нямат отношение към проблемите на сектор " Плодове и зеленчуци", освен да глобяват производителите и то най-често неоснователно?
Уважаеми г-н премиер, уважаема госпожо вицепремиер,
уважаеми господин министър,
Според Вас тези, които не са участвали в протеста, са доволни и всичко им е наред? Те нямат право на мнение, на подкрепа, на изслушване, те не страдат от високите цени на горивата, от високите цени на торовете, от последиците от войната, от незапомнената суша, от измръзванията, от градушките, не страдат от високата цена на водата, от нерегламентирания внос???…
Защо уважаеми управляващи правите дискриминация на производителите от сектора ?
Защо не направихте обща среща на сектора с представители на всички браншови организации , за да чуете мнението им, предложенията им, а искате мнението само на тези, които са участвали в протеста от користни лични цели на представляващите ги!
Настояваме представителите на сектора да не се делят на приближени до властта, както беше по време на последното служебно правителство, а сега на участвали в протестите и не участвали!
Питаме се кой целенасочено през последните години работи срещу българските плодове и зеленчуци и тази тенденция продължава въпреки декларациите за промяна към чувствителния сектор..? Не знаем дали някой си дава сметка, че относителният дял на плодовете и зеленчуците в храната на човека е по-голям и би следвало да е по-голям по здравословни причини от зърнените храни. Виждаме как се грижите за осигуряване на зърнения баланс и изхранването на животните. Да, това е важно, но не само това консумира българина. Годишната консумация на хляб е 90 кг на човек, а на плодове и зеленчуци - 144 кг. За жалост 80% от последните идват от внос, а не от създадени работни места в България и от добавена стойност в БВП на България. Защото такава е политиката , която се води през последните 25 години. Политика, която изгони производителите на плодове и зеленчуци в другите държави - членки и Европа. И вместо вашето правителство да я промени, както декларира, то решава, че ще я продължи, като още повече раздели и противопостави производителите вътре в сектора.
Сега представителите на участниците в протеста се борят техните членове и сектори да получат „де менимис” и да лишат отново останалите производители от малката глътка въздух, която могат да получат, ако има справедливо разпределение на бюджета в зависимост от потребностите, а не от лобитата, натиска и политическите интереси.
Според Вас справедливо ли е да се дадат пари само за едни култури за сушата, а за другите плодове и зеленчуци да няма помощ? Справедливо ли е механизирани производства без ръчен труд да получават повече от сектори нуждаещи се предимно от ръчен труд и съответно генериращи по-големи разходи и себестойност на продукцията? Справедливо ли е тези, които ползват вода от „Напоителни системи”, да получат компенсация, а тези които сами си плащат водата и нямат съоръжения за напояване от предприятието, да не получат нищо, въпреки че собствените им водоизточници също са много скъпи и плащат огромни такси в различни институции за анализи, обеми вода , поддръжка и т.н.?
Заявихте, че ще промените политиката и отношението към сектор „Производство на плодове и зеленчуци“ , че ще работите за възстановяване на сектора, ще подкрепяте пазарно и експортно ориентираните стопанства, но всички действия на правителството не са в тази посока.
Ако политиката и подхода продължава както досега няма да се увеличи производството на плодове и зеленчуци, а ще се унищожи окончателно секторът.
Ще ви цитираме няколко цифри:
За последните 20 години производството на плодове и зеленчуци се е сринало катастрофално – ако през 2001 г. те са се отглеждали върху 2 153 623 дка, то през 2021 г. – едва върху 334 040 дка. Доматите тогава са били върху 154 883 дка, а 20 години по-късно – върху 24 270 дка. Подобно е и с пипера – от 123 708 дка сривът през 2021 г. е до 28 660. Мислим, че цифрите говорят сами и коментарите са излишни.
Уважаеми господин Премиер,
Ние представителите на неправителствените организации от сектор "Плодове и зеленчуци", които не се присъединиха към протеста на зърнопроизводителите, настояваме за среща с Вас, с финансовия министър и с министъра на земеделието, за да Ви обясним защо секторът е недоволен, възмутен и защо ние считаме, че протестът и стачките не трябва да са движеща сили при вземането на решения и определяне на националната политика в сектора. Според нас политиката трябва да се гради на базата на обективни анализи, не поръчкови, на базата на потребностите на производствата, на потребностите на вътрешния и външните пазари в откровен диалог с производителите и с ЕК, с аргументи, а не под натиск, по политически причини или лобита и икономически интереси на един или друг бранш или политик.
Ако не се вземат бързи и конкретни мерки за промяна на политиката към производството на плодове и зеленчуци в България, през следващите 10 год. емблематичните за България вкусни български домати, пипер и череши ще изчезнат завинаги и те ще останат само като „екзотични култури“ в дворовете на някои баби.
Молим и настояваме за лична среща с Вас във възможно най-кратък срок!
Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова, Съюза на дунавските овощари - Николай Колев, Съюза на овощарите в България Живка Гроздева и Националната биоасоциация Слави Трифонов.
