Нямаме хора.
Така председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев отговори на въпроса на Синор.БГ дали браншовата организация ще кандидатства по интервенцията за къси вериги на доставка, която се отваря през септември.
„Някой трябва да отговаря за проекта и да го движи, а в Русе нямаме такива хора“, обясни Колев.
„Знам, че интервенцията осигурява заплати за двама служители, но проблемът е, че способните хора се изнесоха към София. Тук просто няма кого да наемем. Онези, които имат качества и останаха, си ги „крадем“ един от друг. Страшно е!“
Председателят допълни, че през година-две членовете на съюза правят опит да създадат организация или група на производители. Но ..., „все не можем да се разберем.“
Би било добре например да се построи логистична база, в която членовете на Съюза на дунавските овощари да откарват продукцията си и тя да се подготвя за пазара. „Но за това са нужни кредити и крайна сметка всеки път се отказваме“.
„Може би трябва да стане някакъв катаклизъм, за да имаме причина да се сдружим“, предположи Николай Колев.
Засега пазарът е толкова сигурен, че повод за обединения липсва.
„От дълги години нямаме проблем с пазара на костилковите плодове – череши, кайсии, праскови и сливи. Когато прибираме реколтите, румънски търговци ежедневно, без изключение, идват в стопанствата ни и товарят бусовете. 80% от продукцията ни заминава за Букурещ“, каза председателят.
Цената не е по-добра, нито е по-лоша от пазарната у нас, но търговците от Румъния решават най-важният проблем – пласирането на продукцията.
Букурещ е естествената дестинация на крайдунавските производители, тъй като разстоянието от Русе до Букурещ е 75 км, а от Русе до София е 322 км. Румънският пазар е към 3 пъти по-голям от българския и затова местните търговци стигат чак до пловдивските овощни градини и десертни лозя, за да осигурят свежа продукция в страната си.
„Е, разбира се, това не важи за тази година, тъй като останахме без реколти заради пролетните мразове“, уточни Колев. „Аз лично успях да прибера малко ягоди, а сега ще чакам да узреят късните ябълки“.
Председателят на асоциацията обясни, че румънските търговци се интересуват единствено от българските костилкови плодове. Ябълки и круши предпочитат да внасят от Полша.
Повечето производители на плодове нямат нито желание, нито възможност да зареждат търговските вериги. Само по-големите овощари имат договори с хипермаркетите, но те са малко.
