Нека Баба Марта ви донесе здраве, добри помисли и усмивки! И понеже в българските традиции този празник винаги е бил свързван с началото на пролетта и с новия цикъл в природата, пожелаваме ви 2023 година да бъде плодородна и много по-успешна от миналата!
С древната си обредност празникът на Баба Марта е свързан с езическите земеделски култове към природата, характерни за Балканския полуостров – още от траките и елините досега. Самият обичай с връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат не само в България, но и в Румъния – мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувка; в Молдова, Албания; Гърция – мартеници се връзват само на ръцете на децата; Северна Македония – сходно с обичаите в България – на всички мъже и жени, както и на животни и дървета. В Сърбия първи март се отбелязва главно от хора с български етнически произход.
По традиция в ранното утро на първи март най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите ѝ. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката; също така мартеници се поставят и на мъжете и възрастните хора.
Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“. Понякога на малките деца връзват мартеничка докато спят и им казват, че била Баба Марта.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и изричане на наричания.
Според традицията мартеница се носи до долитането на щъркелите (или до виждането на тяхно гнездо), което се отъждествява с идването на пролетта. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове. В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, за да отиде магическата ѝ сила в земята и в природата.
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).
