Три са месеците от народния календар, на които са дадени човешки характери и лица ( персонифицирани са) – януари и февруари са представени като братя с лют характер и са наричани Голям и Малък Сечко. А Баба Марта е тяхна сестра, която е ту усмихната и добронамерена, ту - непредвидимо зла, какъвто често е и месец март. С Баба Марта се свързват и много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.
Най-известният обичай си остава 1 март, когато всеки закичва с мартеница (усукани бяла и червена нишка) близките си, а фермерите - дори младите животни в оборите, През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици. Освен на първи март Баба Марта се почита на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.
Със закичването на мартениците българите празнуват началото на събуждането на природата, затова и тези символи на пролетта се дават с пожелание за здраве и плодородие. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.
Обичаят за връзване на мартеница е познат още в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния се връзват само на ръцете на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на децата.
На днешния ден най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
Синор.бг пожелава много здраве на читателите, а специално за децата на България е това прекрасно стихотворение на Елин Пелин, посветено на Баба Марта.
Плети, плети, бабо Марто,
Изплети ми мартенички,
Да ги вържем на ръчички,
Да излезем на полето,
Да наберем иглика,
Кукуряк и минзухарче,
Да посрещнем гостенките –
Лястовички бързокрили,
Кукувица самотница
Кърко-щърко жабара,
Че ни водят пролетта,
Да натопли земята,
Да разтупка сърцата.
