В ръководството за законоустановените изискване за управление (ЗИУ) на стопанствата, разписани за новия програмен период, са дадени препоръчителните и максималните норми за торене, които всеки фермер трябва да спазва в зависимост от типа на обработваните от него почви. Самите изисквания за управление са 13 и трябва да се прилагат, ако стопаните искат да получават национално и европейско подпомагане. Ако не спазват тези изисквания за кръстосано съответствие, те не могат да канидатстват по немалка част от интервенциите по Стратегическия план.
Едно от важните изисквания е употребата на азотсъдържащи торове (органични и минерални). Ако торовете са минерални, стопаните трябва да спазват нормите, посочени в това ръководство.
При пшеницата, засята върху тежки почви, за да се получи добив между 481 и 900 килограма на декар, са необходими поне 10,8 кг азот на декар, като максималната доза е 20,4 кг на дка. При средните и леки почви нормалната доза азот на декар е 9 кг, а максималната – 17 кг.
При отглеждането на ечемик, за да се получат средни добиви между 422 и 800 кг на дка нормалните количества азот в тежките почви трябва да е 9,6 кг на дка, а максималните – 15,6 кг. При средните и леки почви тези количества са съответно 8 и 13 кг азот на декар.
При царевицата за зърно, за да получите добиви между 782 и 1 400 кг от дка, нормалното торене с азот трябва да бъде 8,4 кг, а максималното 14,4 кг на декар за тежките почви. При средните и леки почви дозите са съответно 7 кг препоръчително и 12 кг максимално.
При отглеждането на маслодаен слънчоглед, където добивите да са между 244 и 500 кг от дка, торенето с азот трябва да бъде препоръчително 8,4 кг на декар, и мексимално 12 кг н адка. За средните и леки почви дозите са 7 кг и 10 кг азот на декар.
Дозите за азота при маслодайната рапица за тежки почви е препоръчително 12 кг и максимално 18 кг на дка. За леки и средни почви дозите са съответно 10 и 15 кг. Очакваните добиви са между 258 и 500 кг от декар.
За производството на домати – с добиви между 2 181 кг и 8 000 кг от декар, препоръчителната доза азот на декар тежки почви е 8,4 кг, а максималнаа – 10,8 кг. При средните и леки почви дозите са по-малкщи 7 кг и 9 кг на дка.
При отглеждането на пипер с добиви между 1 708 кг и 5 000 кг от декар, вложеният азот на декар тежки почви трябва по норма да е 4,8 кг, а максимумът да бъде 7,2 кг. За средни и леки почви количествата са съответно 4 кг и 6 кг на декар.
При производството на краставици и корнишони, където добивите се движат между 1 635 и 7 000 кг от дка, нормата за азота при тежките почви е 5 кг на дка, а максимумът – 7,2 кг на дка. За средни и леки почви нормата е само 3 кг азот, а максимумът е 6 кг на декар.
Азотните норми за тежки почви при отглеждането на патладжан са нормално 7,2 кг на дка, максимални количества 8,4 кг, ако почвите са средни и леки, нормалната доза е 6, а максималната 7 кг на дка.
В случай, че стопаните използват органични торове за подхранване на своите култури, тогава трябва да разполагат с необходимата площ за разпръскване на отделения органичен тор през периода на отглеждане в оборите (6 м.) и/или да удостоверят, че излишъкът се предава на друг ползвател (земеделски стопанин, инсталация за биогаз, т.н.) и/или капацитетът на съоръжението за съхранение позволява съхраняването му за по-дълъг период.
При внасяне на оборски тор върху ливади и пасища (места, където пашуват животните), изчислените количествата за внасяне на оборски тор (съдържание на азот) се намаляват с количества отделен оборски тор (съдържание на азот) за периода на пашуване.
Ето и съдържанието на азот в оборския тор от различните видове животни. При млечните крави/ говеда/ биволи азотът е 5,7 кг на тон, или 0,57%. При млади говеда е 6 кг на тон, или 0,60%. При телетата е 7,3 кг на тон оборски тор, или 0,73%. При свинете за разплод азотът е 6,4 кг на тон, или 0,64%, при свинете за угояване 7 кг на тон, или 0,70%. При кокошки-носачки е 10,8 кг на т, при бройлериете е 9 кг на т. При патиците е 10,9 кг, а при овцете и козите е съответно 8,3 кг и 7 кг на тон. При конете азотът в един тон е 5,8 кг, а при магаретата - 5,8 кг на тон оборска тор. При зайците и животните с ценна кожа азотът е 14 кг та тон.
Най-голям е коефициентът на ефективност на азота в органичните и минерални торове, произведени от кокошки и бройлери – 45-50% и свине – 40-45%. При говеда и овце процентът е по-нисък – от 20 до 35%, като най-малки са количествата в твърдия оборски тор, в суспензията е по-висок.
В зависимост от коефициента на ефективност, изчислението на годишната норма от 17 кг азот/дка става по следния начин: При внасянето на оборски тор от говеда или биволи (2,982 т/дка) с коефициент на ефективност 35 % (колона 1 на табл. 3), достъпното за усвояване количество азот е 5,9 кг (17 кг азот/дка х 35%). При торене на царевица за силаж и минимална торова норма от 9,6 кг азот на дка (за царевица за силаж, съгласно колона 1 от табл. 1 - за тежки почви), нормата на внесен азот на дка, съгласно колона 1, за тежки почви се получава, че земеделският стопанин може да внесе допълнително 3,7 кг активно вещество минерален азотосъдържащ тор на декар (9,6 кг азот на дка – 5,9 кг азот на дка).
С разреждане с вода 1:1 на оборския тор, изчислените количества са:
(17 х 1000) : 2,9 = 5862 кг/дка или 5,862 т/дка
Забележка: нормата при разреждане е годишна (изключват се забранителните периоди) и трябва да се внася периодично.
Съдържанието на азот (N) в оборски тор от кокошки - носачки е 10,8 кг/т, следователно, при максимално допустима годишна норма N от 17 кг/дка нормата се изчислява, както следва:
Х = (А х В) : С където Х – търсеното количество оборска тор за 1 дка
А – максимално допустима годишна норма N кг на дка
В – 1000 кг
С – съдържание на N в 1000 кг оборски тор от кокошки -
носачки (таблица 5, колона 4)
Пример без разреждане на оборския тор:
(17 х 1000) : 10,8 = 1574 кг/дка или 1,574 т/дка
По същия начин се изчислява нормата за внасяне на оборски тор и при другите видове животни.
По същия начин се разсъждава и при препоръките за торене с течен оборски тор.
Пример с разреждане с вода 1:0,5 на оборския тор:
(17 х 1000) : 7,2 = 2361,1 кг/дка или 2,361 т/дка
Забележка: нормата при разреждане е годишна (изключват се забранителните периоди) и трябва да се внася периодично.
При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма да се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
На почви с лек механичен състав (песъчливи почви), азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
Да не се тори с азотсъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.
Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
При авиационно разпръскване на минералните торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
При равнинни терени, да не се използват азотсъдържащиторове край повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) на разстояние, по-малко от 5 м.
При равнинни терени, когато се извършва внасяне на течен оборски тор или се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури, разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) да бъде не помалко от 5 м. В случаите на използване на течната фракция на оборския тор на равнинни терени, отстоянието до водните обекти да не е по-малко от 10 м.
Да не се допуска замърсяване на околната среда при товарене, транспорт и употреба на органични торове. Течният оборски тор да се транспортира в затворени цистерни. Твърдият оборски тор да се транспортира и товари по начин, който изключва замърсяване на околната среда. За целтада се използва специализирана техника за товарене, транспорт и внасяне на оборски тор.
Резервоарите, цистерните и тръбопроводите за течен тор да се поддържат изправни, с оглед предотвратяване на течове.
