Препоръчително е да отглеждаме градинските култури всяка година на ново място. Това е една от гаранциите за по-богата и здрава реколта. Въпреки това, ако е необходимо, някои растения могат да се отглеждат отново на същото място без притеснения за количеството и качеството на плодовете.
Сеитбообращението е една обширна, интересна и в същото време трудна за приложение практика, която не трябва да се пренебрегва. Ротацията на културите е проучена добре от специалистите и опитните градинари знаят какво може или не може да се отглежда последователно на даден участък.
Ако избегнем или нарушим редуването на културите в сеитбооборота, тогава почвата ще се изтощи неравномерно, ще се натрупат много токсини, фитопатогени и вредители на това място. В резултат на това добивите намаляват, а в особено пренебрегваните случаи растенията дори не достигат до фазата на плододаване.
Това се отнася за повечето градински култури, като само малка част от тях при благоприятни условия могат да се чувстват комфортно на едно и също място повече от една година. За всеки конкретен случай са възможни някои изключения. Това зависи главно от това – колко продължително се обработва почвата, какъв е климатът в региона, какъв тип почва има на участъка, колко често и какви торове се внасят, какъв вид и сорт култура се отглежда и др. Това показва, че опитът на отделните градинари може да се различава от общоприетото мнение.
Ето и културите, които могат да се отглеждат на едно място по-продължително време
Картофи - сеитбооборотът при картофите на малки участъци се практикува доста рядко. Тази култура е напълно възможно да се отглежда на едно и също място две, а в някои случаи и повече години. За култивиране в продължение на няколко години е необходимо да се обърне достатъчно внимание на плодородието на почвата, да се намали количеството възбудители на болести, като се използват сидерати, биопрепарати, както и грамотна подготовка на посадъчния материал.
Домати – те са една от много обичаните и често отглеждани култури в закрити съоръжения, както и на открито. В първия случай е необходимо да се намали периодът на сеитбооборот, като в същото време се обърне внимание на почвата и се обработва задължително срещу болести и вредители. Ако доматите са били сериозно болни, тогава не трябва да се рискува, а да се отглежда нещо друго на това място.
Лук – той е отличен предшественик за много култури, защото обеднява почвата не много силно, насища я с фитонциди, които прогонват много вредители. Засаждането на лук след лук се допуска две години, но при условие, че растенията са били здрави.
Чесън – при отглеждането на чесън се допуска повторно засаждане на едно и също място, но след това трябва да се отглежда там след 4-6 години. При такава схема растенията боледуват рядко и са по-устойчиви на нападения от вредители. Независимо от наличието на фитонциди, почвата след чесъна може да бъде заразена с нематоди, чеснови акари, ларви на луков молец, спори на брашнеста мана, фузариум и др.
Грах – отглеждането на две много добри реколти на едно и също място е напълно допустимо, но в последващите години реколтата започва да намалява.
Магданоз – доста силно обеднява почвата, но като двугодишна култура може да остане на същото място. При следващо засяване обаче трябва да се внесе достатъчно количество компост или угнил оборски тор – 4-5 кг/м2.
Култури, които категорично не трябва да се отглеждат на едно и също място две последователни години
Тук можем да кажем всички останали градински култури, но има особено взискателни растения, които определено няма да ни зарадват с добра реколта, но ще се увеличат значително болестите.
С кои култури не е добре да експериментираме?
Краставици – те се отнасят към „ненаситните“ култури, които много силно изтощават почвата и стават много податливи на болести и неприятели. За предпочитане е да се засаждат след култури от семейство Бобови, Картофови и Сенникови.
Зеле – след зелето почвата гъмжи от фитопатогени и токсини, но има и много вредители, поради което сеитбооборът трябва да се спазва задължително, а още по-точно „отглеждането абсолютно невъзможно“. То е по-добре да се отглежда след картофи, краставици, моркови, лук или чесън. Зелето боледува често от кореново гниене, брашнеста мана, бактериална петнистост и др. Дори да обеззаразим почвата, много патогени и вредители остават и продължават дейността си през следващата година.
Моркови – при повторно засаждане на това място няма да има добра реколта, защото кореноплодите извличат максимално количество хранителни вещества и често са атакувани от вредители, по-специално морковена муха и морковен молец. След моркови не трябва да се отглеждат други кореноплодни култури преди да бъде извършена висококачествена подготовка на почвата.
