След продължителни обсъждания с германските зърнопроизводители и във връзка с кризата, предизвикана от войната в Украйна, министърът на земеделието на Германия Джем Йоздемир е одобрил и предложил на федералния кабинет да приеме наредба, облекчаваща фермерите в прилагането на задължителните „зелени” изисквания на ОСП, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия. Промените са навременни, тъй като есента наближава и стопаните трябва да имат яснота при сеитбата.
Според предложението първото задължително сеитбообращение, подпомагано по линия на Директните плащания, ще бъде отменено и така пшеницата може да бъде отглеждана върху пшеница до 2023 г. Както тази, така и следващата година, стопаните ще могат да засяват и земите под угар, но това ще важи само за зърнени култури (без царевица), слънчоглед и бобови растения (без соя) и само на площи, които вече не са угари. Зоните на биологичното разнообразие, които вече са създадени след 2021 г., по принцип не могат да бъдат обработвани. Освен това трябва да се запазят ценните ландшафтни елементи като живи плетове, храсти и горички.
Припомняме, че Йоздемир беше избран на поста от партията на „Зелените” и както самият той признава, не е взел лесно това решение, „тъй като опазването на околната среда е спряно за една година”. Но тъй като селското стопанство трябва да допринася и ще допринася за опазването на климата, околната среда и биологичното разнообразие, ето затова за съществуващите зони на биологично разнообразие тези облекчения няма да бъдат въвеждани. Мотивите на Йоздемир са, че „престъпната война на Русия срещу Украйна има опустошителни последици за много гладуващи хора, тъй като износът на украински култури се провали и цените на зърното рязко се повишиха. Цената на хлебната пшеница се е повишила с около 40 % и за да стабилизираме пазара на зърно, даваме възможност на фермерите да произвеждат повече в тази изключителна ситуация."
Синор.бг иска да бъде в полза за българските зърнопроизводители, затова ще публикуваме част от наредбата, одобрена от германския аграрен министър. Така и родната администрация би могла лесно да се поучи от чуждия опит.
„Целта на настоящия норматив е да се използва възможността за дерогация в част от законодателството, като се въведат съответните национални дерогации. Доколкото е възможно трябва да се вземат предвид съображенията за опазване на биологичното разнообразие и климата. Затова и в наредбата са включени две основни разпоредби:
Първо, стандартът GAEC (ДЗЕС) 7 "Сеитбооборот на обработваемата земя, с изключение на влажните култури" няма да се прилага за еднократен период, което ще позволи отглеждането например на пшеница след пшеницата през 2023 г. По този начин се отменя задължението за ротация, така че основната земеделска култура не трябва да се променя през 2023 г. спрямо 2022 г. Така през предстоящия есенен сезон за сеитба ще бъде възможно да се отглежда пшеница след пшеница (стърнищна пшеница).
Промени има и в стандарта GAEC (АЗЕС) 8 "Минимален процент от земеделската площ за непродуктивна земя или елементи на ландшафта", така че площите под угар могат да се обработват, но при условие че се използват за отглеждане на определени продукти. Отглеждането на царевица, соя и бързорастящи гори, не се отчитат, тъй като тези селскостопански култури са изключени от дерогацията на Еврокомисията, въведена с еврорегламента от 27 юли 2022 г. Тези площи под угар не се вземат предвид, ако през 2023 г. бенефициентът извършва плащания за схемата за биологично земеделие.
