Начало » Новини » Страната
14.12.2022 г.

Нехимичните алтернативи на пестицидите – важни след 2023 г.

Център за оценка на риска
Нехимичните алтернативи на пестицидите – важни след 2023 г.

Екологичните изисквания в новата Обща селскостопанска политика поставят земеделците пред хамлетовския въпрос – да ги бъде или не. И понеже за последните 30 години българските земеделци неведнъж са успявали да покажат космическа упоритост и сила да преборват трудностите, затова и голяма част от тях през последните две години се подготвят за поредните препъни-камъни, заложени с изискванията на европейското законодателство. Като усилено четат литературата, която би ги спасила от фалити след 2023 г. В тази връзка помага и администрацията (да кажете, че непрекъснато я критикуваме), защото в Министерството на земеделието работят много експерти, които съвестно си вършат работата. Пример в това отношение са служителите в Центъра за оценка на риска, които подробно информират земеделците за алтернативите при спазване на новите инструкции.

В няколко поредни текста ще представим обзорен текст, изготвен от Ирена Богоева за замяната на опасните пестициди с по-безопасни алтернативи, които да се използват чрез устойчиви практики, за да се намали риска от химическите продукти.

Развитие и разпространението на телен червей в полетата

В този текст ще представим интегрираното управление на вредителите (Integrated pest management - IPM), необходим за предотвратяване на кризи, породени от контрола на вредителите като избухване на вторични огнища от вредители и масовото им намножаване след развитие на резистентност към пестицидите и негативния ефект върху човешкото здраве и околната среда.

Методът на интегрираното управление на вредителите съчетава биологични, химични, физически и специфични за културите управленски стратегии и практики за отглеждане на здрави култури и свеждане до минимум употребата на пестициди.

В тази връзмка IPM технологията се основава на 8 главни принципа, които са определени в приложение III към Директива 128 на ЕС от 2008 г.

1. Предотвратяване и/или потискане на вредни организми чрез подходящи техники за култивиране.

2. Мониторинг на вредни организми с подходящи методи и инструменти; ранно предупреждение, прогнозиране, диагностика.

3. Прилагане на защитни мерки, базирани на мониторинг на вредните организми и определяне на прагови нива.

4. Предпочитание на биологични, физически и други нехимични методи пред химичните, ако осигуряват задоволителен контрол на вредителите.

5. Предпочитание към специфични пестициди с най-малко странични ефекти върху човешкото здраве, нецелевите организми и околната среда.

6. Намалена употреба на пестициди и адекватно определяне на дозата. Стратегии срещу резистентност за предотвратяване на нейното развитие.

8. Проверка на успешността на прилаганите мерки за растителна защита (чрез записи на данни за употребата на пестициди и на данни от мониторинг на вредители и полезни видове и оценка на контрола на ефикасността и успеха на управленските мерки).

Известно е, че предотвратяването и потискането на вредните организми трябва да се постигне чрез следните дейности:

- ротация на културите;

- използване на адекватни техники за култивиране (напр. подходяща гъстота на сеитбата, обработка на почвата за размесване и наситняване, унищожаване на плевелите, резитба и осигуряване на оптимални условия за сеитба);

- използване, където е подходящо, на устойчиви/толерантни сортове и стандартни/сертифицирани семена и посадъчен материал;

- използване на балансирано торене (правилно количество/време), варуване и практики за напояване/дренаж;

- предотвратяване на разпространението на вредни организми чрез

хигиенни мерки (напр. чрез редовно почистване на машините и оборудването);

- защита и подобряване на важни полезни организми, напр. чрез подходящи мерки за растителна защита или оползотворяване на екологични инфраструктури вътре и извън производствените обекти.

Ето как 8-те принципа на интегрираното управление върху вредителите действат и кои от тях можем да изберем.

Първият принцип - „превенция и потискане“ означава създаване на системи за отглеждане на култури, при които е по-малко вероятно да претърпят значителни икономически загуби поради наличието на вредители. Потискането означава, че целта не е напълно да се елиминират вредителите, а да се попречи на всеки един от тях да стане доминиращ или да навреди в системата за отглеждане.

Вторият принцип - „мониторинг/наблюдение“ предполага наблюдение на вредните организми на редовни интервали или при издаване на местни предупреждения.

Съгласно третия принцип, вземането на решения за управление на вредителите трябва да бъде въз основа на мониторинг и на праговете на вредност, където има установени такива.

Според четвъртия принцип е необходимо даването на предимство на нехимичните пред химичните методи, ако те осигуряват задоволителен контрол на вредителите.

Петият принцип касае избора на пестициди: IPM се стреми да намали зависимостта от пестициди. Когато обаче превенцията и алтернативните методи за контрол не дават задоволителни резултати, се използват и синтетични пестициди. От съществено значение е разумният подбор на химикалите, за да се сведат до минимум нежеланите ефекти върху здравето или околната среда.

Намалената употреба на пестициди е шестият принцип, който касае намаляването на дозите, честотата на прилагане и прибягването до частично прилагане на пестициди. По този начин се допринася за целта на IPM, да се намали или сведе до минимум наличието на рискове за човешкото здраве и околната среда.

Седмият принцип е свързан с разработването на стратегии за борба с резистентността. Броят на видовете вредители, устойчиви на пестициди, се увеличава и застрашава ефикасността на много продукти. Устойчивостта на насекомните вредители към инсектициди всъщност е основен първоначален стимул за развитието на IPM.

Осмият принцип насърчава земеделските стопани да оценяват надеждността на прилаганите от тях мерки за растителна защита, като важен аспект на доброто управление. Оценката, съвместима с IPM би могла да бъде не само съгласно традиционните методи, включващи високи добиви и отсъствие на вредители, но и показатели като ефекта върху здравето на хората и околната среда.

Важна роля за удовлетворяване на принципите на IPM е използването на микробни продукти за борба с вредители (microbial pest control products - MPCP, т.е. ПРЗ, използващи микробни активни вещества). Както е посочено в принцип 4, когато се осигурява достатъчно ниво на контрол на вредителите, те трябва да бъдат предпочитани пред химическите пестициди. Освен това MPCP обикновено са специфични за конкретен вредител и тъй като микроорганизмите са органична материя, те са склонни да се разграждат по-лесно и да са по-малко устойчиви от синтетичните пестициди (съответствие с принцип 5). Също така, начините на действие на микроорганизмите се различават от тези на химикалите. Следователно, ако се използват съвместно с химически пестициди или други средства за защита, те могат да бъдат ценен инструмент в стратегията за предотвратяване на резистентността (принцип 7).

Консервационното земеделие (КЗ) като алтернатива. Това е система за земеделие, която насърчава минимално нарушаване на почвата (т.е. липса на обработка на почвата) и поддържане на постоянна почвена покривка, като по този начин се цели запазване на почвения ресурс. В днешно време земеделските производители, извършващи биологично производство на култури, се насърчават да приемат практики за опазване, за да осигурят качество и устойчивост на почвата, заедно с продоволствената сигурност.

Консервационното земеделие е стратегия за пестене на ресурси, една от земеделските практики, които могат да допринесат за опазването на околната среда и имат положителен ефект върху климата и природата. То е основано на три взаимосвързани принципа: липса или минимално механично увреждане на почвата, мулчиране на почвата посредством биомаса и диверсификация на отделните видове култури, съвместно с други допълващи добри селскостопански практики за интегрирано управление на културите и производството. Тук са описани някои основни практики в КЗ.

- Минимално механично увреждане на почвата чрез директно засяване или засаждане. Директното засяване включва отглеждане на култури без механична подготовка за сеитба и с минимално нарушаване на почвата, след прибиране на реколтата от предишната култура. Засаждането се състои от прецизното поставяне на едри семена (например царевица и фасул). Специално оборудване прониква в почвената покривка, отваря гнездо за сеитба и поставя семената в това гнездо.

Размерът на слота за семена и свързаното с това движение на почвата трябва да се поддържат на възможно най-абсолютния минимум. В идеалния случай слотът за семена е напълно покрит с мулч отново след засяването и не трябва да се вижда рохкава почва на повърхността. Подготовката на почвата за сеитба или засаждане при липса на обработка включва изрязване или валцуване на плевелите, остатъците от предишни култури или покривните култури; или пръскане с хербициди за борба с плевелите и засяване директно през мулча. Торът и добавките се разпръскват върху повърхността на почвата или се прилагат по време на сеитба.

- Органична покривка на почвата. Това е един от основните принципи в КЗ. Остатъците от реколтата се оставят на повърхността на почвата, но може да са необходими и покривни култури, ако периодът между прибиране на една реколта и засаждането на следващата е твърде дълъг.

Покривните култури подобряват стабилността на системата КЗ, не само по отношение обогатяване свойствата на почвата, но също така те спомагат за повишено биоразнообразие в агроекосистемата.

Различните растения, с различни коренови системи, достигат до различни дълбочини на почвения профил. Те могат да абсорбират различни количества хранителни вещества от почвата и да произвеждат отделни коренови ексудати (органични киселини), което води до ползи както за почвата, така и за организмите в нея.

Наличието на мулчиращ слой (от мъртва растителност) в консервационното земеделие освен, че потиска изпаряването на почвената влага, води и до по-голяма инфилтрация (проникване) на вода в почвения профил. Процентът на дъждовната вода, която се инфилтрира в почвата, зависи от размера на предоставената почвена покривка.

Растителното покритие е важно в КЗ и изпълнява редица функции: за защита на почвата от въздействието на дъждовните капки; за поддържане на почвата засенчена и с възможно най-високо съдържание на влага. Остатъците от слама функционират като възглавница, която намалява натиска върху почвата под колела и копита и така те играят важна роля за намаляване на уплътняването на почвата.

- Диверсификация на видовете, което главно означава смяна на културите (известно и като сеитбообращение). Редуването на културите е необходимоне само за предлагане на разнообразна „храна“ на почвените микроорганизми, но тъй като се вкореняват на различни дълбочини на почвата, растенията са в състояние да достигнат различни почвени слоеве за хранителни вещества. Хранителните вещества, които са били излужени до по-дълбоки слоеве и които вече не са достъпни за главната култура, могат да бъдат "рециклирани" от културите в ротация. По този начин ротационните култури функционират като биологични помпи.

Освен това разнообразието от култури в ротацията води до разнообразна почвена флора и фауна, тъй като корените отделят различни органични вещества, които привличат различни видове бактерии и гъби, които от своя страна играят важна роля в трансформацията на тези вещества в налични растения. Сеитбообращението има и важна фитосанитарна функция, тъй като предотвратява пренасянето на специфични за културите вредители и болести от една култура към друга.

Нехимичните алтернативи на пестицидите – важни след 2023 г.
3956

Последни материали
Виж
ДФЗ плати на стопаните по схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2022
Основните количества идват от САЩ и тенденцията се запазва и през март
Китай вдигна рязко вноса на царевица през февруари
Закупеното количество е под планираното
Пшеницата в Турция поевтиня спрямо предишния търг, но не и до нивата в Тунис
Протести на зърнопроизводителите – ден втори!
ЕС готви втори пакет помощи от кризисния резерв
Проектопостановление на МС
С ваучери до 1 980 лв. заети и безработни ще минават компютърни обучения
Фонд „Земеделие”
Ставки за компенсациите за Украйна, за които ще се кандидатства от 3-и до 13 април
Свързани материали
Виж
Организиран от Pesticide Action Network Europe
На 6 март родни земеделци ще участват в европейски семинар за агроекологичния преход
В Нидерландия
ЕК организира семинар за устойчиво ползване на пестициди
Практика
Биопестицидите
Публично изслушване на ENVI-AGRI-PETI на тема "Да спасим пчелите и земеделските производители!"
Важно за фермерите!
Употребата на пестицидите изисква знание и отговорност!
Център за изследване на риска
Нехимичните алтернативи на пестицидите – втора част
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2023
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам