Картофите са придирчива култура, която е податлива на болести и вредители, особено ако растат продължително време на едно и също място. По тази причина е наложително да се оптимизира отглеждането, като веднага след прибиране на реколтата се приложат някои от възможностите на сеитбооборота.
Родината на картофите е Южна Америка, където се срещат над 200 диворастящи вида и принадлежат към семейство Картофови. Техни популярни родственици са доматите, пиперът и патладжанът. Сеитбообращението е от полза за всички култури без изключение, но за тези “зелени играчи” това е много важно. Причината е, че тези растения привличат много устойчиви болести и вредители, които се установяват в почвата за дълго време.
Когато се отглеждат продължително време на едно и също място, картофите причиняват умора на почвата и добивите намаляват. Това налага постоянно внасяне на торове за поддържане на плодородието.
Изборът на култури за сеитбообращението след прибиране на картофите е достатъчно обширен – от грах, копър, листни зеленчуци до тиквички, но зависи от времето за прибиране на реколтата. Съвсем стествено е, че след ранните картофи можем да отгледаме повече видове култури.
На първо място са сидератите, като избираме ядливи, които са полезни не само за нашето здраве, но и за здравето на почвата. На старт са две много популярни култури, които са обичани не по-малко от картофите.
Какви сидерати да засадим след картофите?
Срещу теления червей, който е един от най-сериозните врагове на картофите, отличен сидерат е синапът. Той е биофумигант и може да бъде ефективен срещу някои вредители и болести, засягащи картофите.
Синапът не е устойчив на много ниски температури и ще загине през зимата. Това не е непременно лошо, защото не е необходимо да се вгражда в почвата, а до настъпване на студовете може да се използва предимно за салати, но и за други ястия, защото съдържа много полезни вещества. Можем също да отглеждаме репички, маслена ряпа и рапица.
За уморена почва
Умората на почвата се дължи на продължителното отглеждане на картофи на едно и също място, което води до прогресивна загуба на реколта поради дисбаланса, породен от постоянното извличане на едни и същи хранителни елементи.
Подходящи култури са бобовите – грах, фасул, соя, фий и др. Те не само подобряват структурата, но насищат почвата с азот. Вграждането на зелената маса я обогатява допълнително с макро- и микроелементи, но служи за храна на полезните бактерии и червеите. Внасянето на подходящи органични или минерални торове при засяване на сидератите ще намали умората и ще подобри плодородието на почвата.
Срещу струпясване по картофите
Подходящи за отглеждане след картофите са зелевите култури и по-точно къдравото листно зеле, което има буйна ажурна зеленина. Пазарът предлага различни сортове, но тези студоустойчиви красавици контролират не само обикновеното струпясване, причинено от Streptomyces scabies, но и други разновидности.
Ефективно прекъсвайки жизнения цикъл на патогена, зелето може да се похвали с богати на хранителни вещества листа – много и различни витамини и минерали.
Листното зеле е изключително издръжливо на ниски температури. Най-студоустойчивите сортове оцеляват при -23 градуса по Целзий. То става по-крехко и има по-добър вкус след замръзване, защото молекулите на нишестето се превръщат в молекули захар.
Какво още можем да засадим след картофите?
Чудесен начин за оползотворяване на свободните площи след прибиране на картофите е засаждането на зимен лук и чесън. С изваждането на клубените се свършва и най-трудоемката работа по подготовката на лехите. Това, което остава е да добавим угнил оборски тор или угнил компост, подправени с дървесна пепел и малко фосфорен тор седмица преди засаждането.
Между другото, добавянето на синап и маруля към зимния чесън също е добра идея. Колкото по-малко гола почва оставим, толкова по-малко ще са проблемите с плевелите, измиването на хранителните вещества и ерозията на почвата в зимните месеци.
