Основният принцип на сеитбообращението е смяна на културите, отглеждани на дадено място. Повечето производители познават тези правила, но редуването им в оранжерийни условия или в ограничено пространство на участъка на открито е болна тема. Там обикновено от година на година се отглеждат едни и същи култури.
Най-често отглеждани са доматите – растения, предразположени към различни видове заболявания, вариращи от фитофтора до фузарийно увяхване. Някои патогени водят до натрупване на токсини и в плодовете, както е при вертицилийното увяхване, което ги прави негодни за консумация.
Листни въшки застрашават растенията в парници и оранжерии!
При продължително монокултурно отглеждане патогенната микрофлора се увеличава, превземайки растенията и почвата. Предотвратяването на болести и появата на вредители се осъществява посредством компетентно сеитбообращение, но тук проблемът е как да бъде организирано в ограниченото пространство. На големите участъци възможностите са много, но на малките и в оранжерийни условия общите правила не са приложими.
Организиране на сеитбообращение в ограничени пространства
В ограничените пространства – оранжерийни или на открито организацията е по-различна и е много важно да се спазват следните правила:
Първо правило: редуване на оранжерийните култури
Най-често в оранжериите се отглеждат домати, краставици, патладжан и пипер. Редуването на домати, патладжан или пипер е безполезно, защото културите са от едно и също семейство.
Смяната на местата на краставици и домати ежегодно е необходимо.
Правило второ: есенно засяване на сидерати
Ежегодната смяна местата само на две култури е недостатъчно, но това е по-добре, отколкото нищо. Продължителното редуване само на две култури също ще доведе до натрупване на патогени и вредители, но също до изтощаване на почвата.
По тези причини се налага есенно засяване на сидерати. В зависимост от климатичните условия това може да се осъществи по различно време. Не е необходимо да чакаме прибирането на растителните остатъци – края на август и септември няма да попречат на развитието на доматите, но за сметка на това сидератите ще имат възможност да натрупат голямо количество зелена маса, а кореновата им система ще проникне по-дълбоко в почвата. Те се засяват между редовете.
Трето правило: посев на сидерати след прибиране на реколтата
Когато до засаждането на доматите на постоянно място има достатъчно време, тогава може да се засее още една партия студоустойчиви култури.
Често през пролетта производителите предпочитат да засяват синап или маслена ряпа, а доматите се засаждат в сидерата. След известно време сидератните култури се орязват и се използват за мулчиране на доматите.
Правило четвърто: засяване на различни сидерати
Засяването само на една сидератна култура намалява ефективността на тази агропрактика. Всяко растение има определени изисквания към хранителните вещества, както и обогатява почвата с определени макро- и микроелементи. Например бобовите култури отблъскват телените червеи и обогатяват почвата с азот, а синапът потиска развитието на фитофтората. Овесът е култура, която повишава съдържанието на калий в почвата.
Използването на различни зелени торове – фацелия, житни, бобови или кръстоцветни ще обогати почвата с много хранителни елементи. Отлично решение е засяването на тагетиси, невени, космос и др. Тези декоративни култури не само лекуват почвата, но отблъскват вредителите.
Веднъж на всеки 3-4 години все пак трябва да се прави пълноценно сеитбообращение, като се „изселят“ доматите от оранжерията или участъка за един сезон. За подобряване структурата и обогатяване на почвата може да се засеят сидерати, а след тях други подходящи култури – засаждане на ранно зеле или грах е добър вариант. Така ще се осъществи двойно сеитбообращение, което неизбежно ще даде по-добра реколта.
Тези правила на сеитбооборот в оражерията са приложими и за малки градински участъци, в които е невъзможно да се прилагат принципите за дългосрочно (3-4 или повече години) сеитбообращение.
