Земната ябълка (Helianthus tuberosus), известна още като гулия, топинамбур и др., е роднина на слънчогледа, но за разлика от него е ценна не заради семената, а заради клубените, които имат ценни хранителни качества. Произхожда от Южна Африка, но може да бъзе срещната на други географски ширини, където хората отглеждат картофи.
Външно прилича на слънчогледа, но не образува големи пити. При благоприятни условия достига височина до 3 м., но най-често височината на стъблата е около 1,5 – 2 м. Цветовете са жълти, с добре развити венчелистчета и по тази причина видът може бъде засаден и за украса. Стъблото е изправено, овласено. Във връхната част се разклонява.
Есенно третиране на градината с карбамид срещу болести и вредители
Развива мощна коренова система, в която се образуват грудките (клубените). Имат неправилна форма. В тях е натрупана скорбяла и по тази причина по-големите количества са подходяща суровина за производството на спирт. Грудките варират по цвят (белезникави, розови, жълтеникави). В прясно състояние са хрупкави, сочни, с привкус на зеле или ряпа. Имат ценни диетични качества. Съдържат захар, инулин, витамин С, желязо и др.. В кулинарното изкуство стават за пържене, а изсушени и ситно надробени са използвани и за приготвяне на чай.
Отглеждането на земната ябълка е сходно с това на картофите. Подходящи са рохките почви, богати или обогатени с хранителни вещества. Най-подходяща е неутралната реакция на почвата (около 7 рН). Земната ябълка у нас е отглеждана най-често като уплътняваща култура в дворове, заети с други зеленчукови видове, често в периферията на обработената площ, покрай огради, оранжерии, тунели и др. Видът е светлолюбив и устойчив на засушаване.
Преди засаждане площта трябва да бъде почистена от плевели, най-вече многогодишни и коренищни. Засаждането на грудките може да стане в края на есента или през пролетта, когато почвата просъхне след стопяването на снега или падналите дъждове. За 100 м² стигат около 12 - 13 кг. Полагането на посадъчния материал става на дълбочина 10 -12 см. В схемата между редовете разстоянието е около 65 см, а между растенията – 40 см. След засаждане при прогноза за сухо време е полезно поливане на засадената площ. След поникването растенията трябва да бъдат освободени от плевелите, ако има такива. Достатъчни са едно – две окопавания и леко загърляне на стъблата. Гравитачното поливане (с течаща вода) засилва растежа в началото на вегетацията.
Надземните части на земната ябълка остават свежи до първите слани и отрицателни температури. След увяхването им те трябва да бъдат изрязани и отстранени от площта. Грудките са студоустойчиви и е възможно изваждането им да става постепенно. Условията за запазване на реколтата са същите, както за картофите. В помещенията и съдовете за складиране грудките трябва да сухи, чисти от растителни остатъци и пръст.
Земната ябълка е сравнително лесна за отглеждане. Може да остане за няколко години на места с по-бедни почви. Поливането през вегетацията е наложително само при продължителна суша и горещини. Показателно за недостига на вода е свиването на листната петура около централната жилка. В специализираните източници като болести по вида са описани алтернарията, брашнестата мана и бялото гниене. Това са гъбни болести. От неприятелите по-опасни са голите охлюви и поповите прасета, нанасящи поражения най-вече на младите растения. За борба с вредителите стопаните могат да се посъветват със специалистите по растителна защита.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
