Начало » Новини » Коментари
06.10.2023 г.

Стратегическият план залага нови срокове за покривните и междинните култури

Корекции в екосхемите
Стратегическият план залага нови срокове за покривните и междинните култури

sinor.bg

С новите промени в Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. се правят важни поправки в прилагането на екологичните схеми, които Синор.бг ви представя в поредица от текстове. В първите две части информирахме земеделците за корекциите при обвързаното подпомагане. Този текст е посветен на измененията в прилагането на важните екосхеми, които представляват най-голям интерес за фермерите.

Особено значение за стопаните има екосхемата за намаляване използването на пестициди (I.В.4), с която земеделските стопани прилагат земеделски практики, благоприятни за околната среда. Основната промяна в Стратегическия план е, че освен забрана за използване на продукти за растителна защита от първа професионална категория фермерите няма право да използват и тотални хербициди (глифозат). Препоръчва се използването на феромонови уловки или полезни биологични агенти, бактериологични или гъбни агенти. Но в плана не се посочва гъстотата, на която тези уловки могат да бъдат разположени. Гъстотата на феромоновите уловки за различните култури ще бъде определена в националното законодателство, посочват от министерството.

Първа част на промените в Стратегическия план

Тези ангажименти ще се доказват от земеделците чрез проверка дневниците им за растителна защита и чрез разходно-оправдателни документи за покупката на продуктите за растителна защита и за феромонови уловки за съответните площи.

Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал (I.В.3) ще стимулира фермерите да използват зелено торене и органично наторяване (promotion of green manure and organic fertilisation), като тук с най-висок приоритет ще бъдат насърченията за намаляване на употребата на ПРЗ и за използване на повече минерални и органични торове. С висок приоритет ще бъдат инвестициите, които фермерите правят за ограничаване на водната и ветрова ерозия, за поддържане на добър баланс на запасеност на почвите с органично вещество, за намаляване на емисиите на амоняк от селското стопанство – висок приоритет и др.

При тази схема допустими за отглеждане ке бъдат междинни/покривни култури, създадени като смески от нежитни и житни култури. По отношение на изискванията за минималните срокове на отглежданите култури:

Не са площи с междинни култури/покривни култури площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.

Покривните култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година.

Междинните култури трябва да са налични на полето в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване и да се използват за последващо зелено торене.

По отношение на дейноситет за минимално изискуемите обработки междинните култури се използват за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин).

Покривните култури се използват за осигуряване на покривка през зимния период. В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид.

Вторият вариант, който може да се прилага при екосхема I.В.3 е посредством внасяне на хранителни вещества в почвата чрез използването на външни органични подобрители на почвата. Тук влизат различни видове подобрители на почвата) от които:

1.Подобрители получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна био маса;

2.Подобрители получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна био маса;

3.Подобрители получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна био маса чрез червеи;

4.Подобрители получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна био маса.

5. Използване на нискоемисионни техники за прилагане на оборски тор (впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането).

Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране.

При внасяне на подобрител, съдържащ общ N (азот), количеството на осигурен общ азот N (азот) трябва да не бъде по-малко от 10% от потребностите на конкретната култура и да не надвишава 150 кг. общ N (азот) на хектар. „Органични подобрители на почвата“ са органични подобрители, органични торове, органо-минерални торове, микробиални торове, растителни биостимуланти, обработен оборски тор.

Втора част от промените в Стратегическия план

Земеделският стопанин да има план за управление на хранителните вещества за културите в стопанството, който да бъде изготвен от лице, притежаващо необходимите компетенции. Земеделският стопанин трябва да спазва Плана за торене и по-специално прилагането на торове, в съответствие с нуждите на културите, определени в плана.

Доказването на вложените обеми става чрез разходооправдателни документи и дневниците за растителна защита и вложени подобрители на съответния парцел.

При случаите на земеделски стопани, които сами са произвели органичните подобрители същите вместо разходооправдателни документи следва да докажат:

Наличието на ниво стопанство на приложима технология одобрена от РИОСВ с капацитет на инсталацията (ако е приложимо);

Лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове (ако е приложимо)

Протоколи за произведена продукция идентична на вложената.

Върху една земеделска площ може да се получи подпомагане само за една от възможните опции на изброените практики.

При екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения (I.В.5) стопаните прилагат земеделски практики като засяване и отглеждане на азотфиксиращи култури с подходяща и неконкурираща биология - самостоятелно или в смес с житни или тревни видове в междуредията и по вътрешната граница на парцела с трайни насаждения с цел на намаляване на влаганите изкуствени торове; поддържане на междуредията с азотфиксиращи култури с подходяща и неконкурираща биология самостоятелно или в смес с житни или тревни видове. Междуредията се поддържат без прилагане на продукти за растителна защита и изкуствени торове. В междуредията се извършва косене и при необходимост мулчиране извън периода на гнездене на птиците или мулчиране в междуредията на трайните насаждения, или чрез поддържане на междуредията с естествена растителност, която се коси извън периода на гнездене на птиците и при необходимост се извършва мулчиране, не се използват продукти за растителна защита и изкуствени торове върху растителността в междуредията; или чрез поддържане на ивици, заети с естествена растителност по краищата на парцелите с трайни насаждения, върху които не се прилагат продукти за растителна защита (ПРЗ). Размерът на ивиците е с минимална ширина от 1 м. и максимална ширина до 20 м.

При eкосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (I.В.7) няма да се финансира създаването на земеделските култури в пасища, ливади, мери, голини, поляни и дивечови ливади. В защитени зони от мрежата Натура 2000 не трябва да се допуска унищожаване на храсти и дървета в екотонна гора -  открито местообитание до сто метра от границата на гората.

Практиката може да се прилага за земеделски земи, които са в близост или съседство с горски територии и/или попадат в територии на ловни стопанства и/или са гранични на такива. Земеделските стопани засяват и отглеждат определени култури, но не добиват продукция от тях, а те са предназначени за подобряване на биологичното разнообразие и изхранване по природосъобразен и естествен начин на дивите животни.

Допустими за отглеждане култури: земеделски култури, които са благоприятни за изхранване на диви животни. Минимални срокове за престой на културите: до достигане на зрялост на съответната култура

Не се извършват третирания с препарати за растителна защита при териториите подпомагани по тази мярка. Не се извършват обработки на почвената повърхност в периодите на гнездене на птиците. Площите по интервенцията не се използват за производство и от тях не се прибира земеделска продукция. Посевите трябва да отговарят на стандартните норми за гъстота сеитба или засаждане.

Списъкът с разрешените култури и стандартите за плътност ще бъдат определени в националното законодателство.

(Следва продължение)

Стратегическият план залага нови срокове за покривните и междинните култури
23259
 

Последни материали
Виж
В конкуренция с преработващите предприятия на вътрешния пазар
Царевицата за износ от Украйна поскъпва на фона на спада в цените на превоза
За да овладее резкия ръст в цените на месото на вътрешния пазар
Турция планира временна забрана за износ на пилешко
Отговорността е на правителството и депутатите, категоричен е Димитър Шопов
Фермер отрича недостиг на мляко у нас, цели се внос на евтино сухо от Украйна
С участието на новия ресорен служебен министър от наша страна
Одобриха българската позиция за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Без установени огнища на заболяването
В Габровско въведоха превантивни мерки срещу птичия грип
Създава се Институт за иновационни технологии за растително и почвено здраве
Свързани материали
Виж
ДЗЕС 6 е препъни камъкът
Кампанията за 2024 г. ще се забави, ако корекциите в Стратегическия план не бъдат одобрени до средата на март
Въпроси и отговори – четвърта част
Фермери живо се интересуват как ще доказват покривните култури в суша
Въпроси отговори – трета част
Наклонът за покривни култури се определя от цифровия модел на релефа, не от допустимия слой
Важната роля на покривните култури
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини