След като се разбра, че българското оранжерийно производство, макар и върху малко площи, се оказва доста по-ефективно от отглеждането на зеленчуци на полето, администрацията прие предложението на бранша да се осигурят субсидии и за отопляемите оранжерии, които да са по-високи, така че покрият енергийните разходи на фермерите. Затова и в промените на Стратегическия план, които България ще внесе в края на месеца в Брюксел, са заложени по-големи бюджети за подпомагане за оранжерийните плодове и зеленчуци в парници.
Ще припомним, че през 2020 г. производството на оранжерийни домати е съставлявало 40 на сто от общото производство в страната, а при оранжерийните краставици този процент е още по-голям – над 83% от общата реколта е произведена в оранжериите, сочи статистиката. Има и социален ефект от това производство - то обезпечава цели 15 хиляди работни места, като за един тон продукция вложеният труд е най-висок процент в сравнение с други сектори в земеделието. Оранжерийното производство обезпечава и най-висока целогодишна заетост, се посочва в мотивите на министерството да бъдат увеличени ставките при обвързаното подпомагане за отопляемите парници. На фона на огромния внос на оранжерийни зеленчуци от трети страни администрацията най-после е решена да даде повече стимули за родното производство. Защото България се превъррна трайно в нетен вносител на основни зеленчуци. През 2020 г. отрицателният търговски баланс при зеленчуците е на стойност от почти 77 млн. евро. Най-значим е от Турция, Гърция, но не само за цитрусови и/или тропични видове. Вносът и потреблението през зимните месеци е значим на домати, пипер, краставици, моркови, праз и др., като през януари, февруари, март, април надхвърля 80% от търгуваните и потребяваните в страната основни зеленчуци.
Промени в Стратегическия план има и за подпомагането на лука, чесъна и картофите за нишесте, като обвързаната подкрепа за производство на картофи няма да бъде плаваща за площи до 300 и над 300 декара. И понеже в България не се произвеждат картофи за нишесте, българското искане е обвързаната подкрепа да се отпуска за производство на семена за картофи, съобщиха от агроминистерството.
С плащанията за обвързано подпомагане, които страната ни залага да се прилагат от 2024 г., се очаква поне частично българските производители да станат конкурентни на европейските пазари. При лука и чесъна планираната единична сума, платима на хектар за площи до 300 декара, или 30 хектара, ще бъде по 716,92 евро, или 1 433,84 лв. на ха. Тъй като площите в някои години може да се намаляват, затова се дава минимална и максимална сума за изплащане на планираната единична сума. Така минималната сума за площи до 300 дка ще бъде 573,54 евро през следващите години, или за хектар – по 1 147,08 лв. Максималната сума за планираната единична сума ще бъде 860,30 евро, или 1 720,6 лева за ха.
При отлгеждане на един декар стопаните ще получават годишно по 2 677,02 евро, или 5 354,04 лв. За целта обаче те трябва да доказват и реализирана продукция на пазара – минимум за 1 919 205 евро.
Първа част на промените в Стратегическия план
Ако чесънът или лукът се отглеждат върху над 300 декара, тогава и планираната единична сума ще бъде 477,95 евро, или 999, 9 лв. Минималното плащане за планираната единична сума ще бъде 382,36 евро, или 764,72 лв., а максималното плащане за планираната единична сума ще бъде 573,54 евро, или 1 147,08 лв. на ха.
За един декар стопанството годишно ще получава по 297,45 евро, или 594,9 лв. Планираният краен продукт, който са длъжни да реализират на пазара, като единична сума трябва да бъде поне 142164 евро.
За площ от един декар фактурите за продадените зеленчуци трябва да са на стойност от 2 974,46 евро.
При обвързаната подкрепа за отопляемите оранжерии планираната единична сума ще бъде левовата равностойност на 8 184,44 евро. Минималната сума за планираната единична сума е изчислена на 6 547,55 евро, а максималното плащане за планираната единична сума ще бъде 9 821,33 евро.
За 1 декар отопляема оранжерия плащането расте, като през 2024 г. ще бъде 372 евро, през 2025 г. - 392 евро, през 2026 г. – 412евро и през 2027 г. – 412 евро. Оранжеристите трябва да докажат реализация на продукция на пазара за минимум 3 044 611 евро.
При неотопляемите оранжерии ставките се намаляват. Планираната единична сума става левовата равностойност на 5 301 евро. Минималното плащане за планираната единична сума става 4 240,80 евро, а максималноото плащане – 6 361,20 евро. За 1 декар неотопляеми оранжерии плащането през 2024 г. ще бъде 572 евро, през 2025 г. – 589 евро, през 2026 г. – 606 евро и през 2027 г. – 606 евро.
Реализираният на пазара краен продукт от тези оранжерии трябва да бъде минимум 3 032172 евро.
Обвързаната подкрепа за производството на картофи за нишесте, при която от агроминистерството съобщиха, че ще се дава и за производство на семена за картофи, ставките ще бъдат същите като тези, които ще се дават при лука и чесъна, отглеждани на малки площи до 300 дка. Планираната единична сума, платима на хектар, ще бъде по 716,92 евро, или 1 433,84 лв. на ха. Тъй като площите в някои години може да се намаляват, затова се дава минимална и максимална сума за изплащане на планираната единична сума. Така минималната сума ще бъде 573,54 евро през следващите години до 2028 г. , или за хектар – по 1 147,08 лв. Максималната сума за планираната единична сума ще бъде 860,30 евро, или 1 720,6 лева за ха.
Доказаната реализирана продукция като стойност не трябва да бъде под 179 230 евро, или 358 460 лв.
(Очаквайте още за промените в Стратегическия план)
