В поредица от текстове Синор.бг ще ви запознае с промените в Стратегическия план за 2023 г., които бяха частично приети на второто заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план 2023-2027 г., и които тепърва ще бъдат обсъждани с Европейската комисия. Едно от важните за родните стопани искания е да се вдигне с 15% ставката за обвързаното подпомагане за производството на домати, краставици, корнишони и патладжани, която към момента е крайно недостатъчна за реална подкрепа на този тип производство.
Втора част на промените в Стратегическия план - обвързана подкрепа зеленчуци
Интересни са и мотивите за това увеличение, основаващи се на статистиката от последните четири години. Според анализа на агроминистерството през периода от 2018 до 2021 г. кандидатите за субсидии по обвързаната подкрепа, които отглеждат на открито четирите основни зеленчука, са намалели сериозно. И това се вижда от статистиката за подадените заявления при 10 от 12-те субсидирани до този момент култури по обвързаната подкрепа. Най-осезаем е сривът при корнишоните - площите таз са намалели с цели 69%, при морковите - с 62%, доматите - с 48%, краставиците - с 33%, лука - с 37%, картофите - с 27%. По схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони, патладжан) общата заявена площ през 2021 г. е с 45% по-ниска спрямо същата през 2018 г.
Минимално увеличение има единствено при площта на пъпешите - 2% и дините - 15%. За всички култури по всички схеми за зеленчуци полско производство намалението на заявените площи е 22% през 2021 г. спрямо 2018 г. Разбира се, това от своя страна означава и по-малко земеделски стопани, ангажирани в този вид производство на зеленчуци – 7.5% по-малко е техният брой през 2021 г. спрямо нивата през 2018 г.
Ставките, които бяха поискани в началото на годината
От анализа на агроведомството се дава още по-цялостна картина за неефективността от подпомагането при зеленчуците, като се проследява периодът от влизането на България в ЕС до 2016 г. При специализираните в полското зеленчукопроизводство стопанства имаме срив от 43% в техния брой. През 2016 г. в тези стопанства се концентрира около 4% от земеделската земя в страната и около 3% от Стандартния производствен обем. През 2016 г. средният размер на стопанисваната в тях земя е около 40 ха, като само около 1,9 ха е със зеленчуците. Тези стопанства диверсифицират своето производство, най-вече чрез екстензивно разширяване със земя, която използват за други цели извън същинската им зеленчукова специализация. Това се дължи на текущата незадоволителна възвращаемост, сериозни рискове и необходимост от големи вложения за упражняване на професионално зеленчукопроизводство. От икономически размер над средния за страната в началото на анализирания период специализираните стопанства в зеленчукопроизводството губят позиции и в края на периода техният потенциал е под средното равнище. Това е изключително тревожно, тъй като е съчетано с чувствително намаление на броя на специализирани земеделски стопанства и свиването на площите, четем в анализа.
Припомняме, че право на подпомагане по интервенцията за основно подпомагане на доходите за устойчивост имат активните земеделски стопани, които заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха площи със зеленчуци – полско производство от следните видове култури: домати, краставици, корнишони и патладжани. За достигане на минималния праг от 0,5 ха е възможно комбинирането при заявяване с останалите интервенции за обвързано подпомагане на доходите за зеленчуци полско производство, както и интервенцията за обвързано подпомагане на доходите за оранжерийно производство, но по конкретната интервенция се заявяват само площи, заети с културите домати, краставици, корнишони и патладжани полско производство. Изискуемият добив по отделните култури е 19 000 кг/ха при доматите; 20 750 кг/ха за крастивиците, 19 000 кг/ха за корнишоните и 18 980 кг/ха – за патладжаните.
В Стратегическия план се въвежда още една важна промяна. Тя се прилага цел по-висока финансова устойчивост за малките и средни стопанства, които досега не са могли да се възползват от предимствата на икономиите на мащаба на големите стопанства в сектора. Това става с модулиран (променлив) размер на плащането, като при площи до 30-тия хектар субсидията ще бъде по-висока, а за тези над 30 ха нивото на подпомагане ще бъде по-ниско. Такава модулация се прилага и в настоящия програмен период и е обоснована при въвеждането й, четем в доклада.
България ще настоява от 2024 г. до 2028 година стопани, които отглежда по един декар от 4-те зеленчука, да получават по 2 480 евро, или 4 960 лв. За площи до 300 декара, 30 хектара планираната минимална единична сума ще бъде 824,57 евро, или 1 649 лв. Максималната сума за площите до 300 декара ще бъде 1 236,85 евро, или 2 473,7 лв. до 2028 г.
При площи над 300 декара, или 30 ха планираната минимална единична сума, която ще се плаща от 2024 до 2028 г., ще бъде 687,14 евро, или 1 374,28 лв. Минималната ставка за планираната единична сума ще бъде 549,71 евро, или 1 099,42 лв. Максималната сума за площите над 300 декара ще бъде 824,57 евро, или 1 649,14 лв.
Мотивите за отпускането на тази подкрепа е, че с нея производителите биха могли да инвестират в технологии и иновативни решения за въвеждане на по-съвременни условия на работа и за подобряване на тяхната конкурентоспособност, се посочва в мотивитуе. Чрез изискването бенефициентите да предоставят документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал, съобразно размера на площите, с които кандидатстват за подпомагане, и разходната норма за единица площ се цели продукцията да е с по-високо качество, по-добра устойчивост и по-високи добиви, което би довело и до по-силни конкурентни предимства пред зеленчуците от трети страни, с които основно се конкурират родните ни продукти. По-ниският изискуем добив за площите, заети с допустимите култури, които се отглеждат по биологичен начин, не само отчита по-ниските добиви на биологичното производство в сравнение с конвенционалното, но и би стимулирало някаква част от земеделските стопани да преминат към такъв метод на производство, което от своя страна би позиционирало тяхната продукция в съвсем друг ценови клас. Чрез изискването за минимален добив се цели помощта да се насочи към пазарно ориентирани и по-конкурентоспособни стопанства, се посочва в мотивите за тези промени в Стратегическия план.
(Очаквайте още новини по темата)
