По започнатата в Синор.бг тема за обработката на почвата като земеделска практика беше посочена нейната полезност предвид нарушаването на условията за развитието и възпроизводството на вредителите по културните растения. В продължението ще бъдат посочени още изменения в почвата, която трябва да разглеждаме не като инертна маса, а като място за развитие на сложна биосистема, която обуславя състоянието на отглеждания културен вид.
България се отличава с голямо почвено разнообразие. Отделните почви (черноземи, черноземни смолници, горски почви и др.) имат различен състав, строеж и свойства. Човешката намеса води до съответните промени в тях според дълбочината и честотата на намесата и по-конкретно почвообработката.
Обичайната система за обработка на почвата, прилагана в развитото земеделие, разполагащо с механизация, включва оран с лемежен плуг с отметателна дъска. Провеждани са и редица плитки обработки, чиято крайна цел е почвата да стане в подходящо за сеитба състояние.
Тази система създава дълбок обработваем почвен пласт, където органичните вещества преминават по-усвояема форма за отгежданите култури. При това не бива да бъдат подминавани и недостатъците. На първо място трябва да бъде посочен разходът на енергия и труд, натоварващ себестойността на растителната продукция.
Честото преминаване на техниката уплътнява почвата и влошава нейните физични свойства. Продължителното оставяне на угар и липсата на посеви улеснява ветровата и водната ерозия. Посочените недостатъци налагат търсенето на начини за най-подходящото обработване, при което почвата запазва плодородието, докато разходите намаляват.
Намаляването (минимизирането) на почвообработката включва мероприятия, осъществявани в зависимост от климатичните особености на района, свойствата и състоянието на почвата, изискванията на културата и др. Минимизирането е във връзка с растителната защита и най-вече с прилагането на хербициди преди или след сеитбата за спестяване на вътрередовите и междуредовите обработки. Ранното третиране с хербициди през пролетта позволява да отпаднат пролетните предсеитбени обработки.
В съвременната земеделска механизация навлизат агрегатите за едновременно провеждане на няколко обработки. Възможно е и съчетаването с други дейности като торене, сеитба и т. н. Намаляването на влизанията в обработваемите площи намалява разхода на енергия и вредното въздействие върху почвата.
Пряката сеитба става със специални сеялки без предсеитбена обработка. Приложима е на площи, където почвата е по-рохка и не е заплевелена с многогодишни видове. В вашата страна е прилагана най-вече при вторите култури.
Възможно ли е земеделие без почвена обработка ? За даден период може да няма основна обработка, да отпаднат също междуредовите и предсеитбените обработки. Остава сеитбата с комбинирани сеялки, които могат да внасят торове и хербициди. Въможно е и поливане. Прибирането на реколтата е механизирано. Т. нар. нулевата обработка също е възможна там, където няма заплевеляване с многогодишни плевели. Трябва да бъде отбелязано, че тя не е даденост завинаги. След време може да се наложи дълбока оран за подобряване на физичните свойства на почвата.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
